Катя Попова: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахване на Категория:Братиславчани; Добавяне на Категория:Починали в Братислава, ползвайки HotCat |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=129909203|LCCN=n85238796|VIAF=23232138}} |
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=129909203|LCCN=n85238796|VIAF=23232138}} |
||
{{СОРТКАТ:Попова, Катя}} |
{{СОРТКАТ:Попова, Катя}} |
||
[[Категория:Носители на орден „Червено знаме на труда“]] |
|||
⚫ | |||
[[Категория:Български оперни певици]] |
[[Категория:Български оперни певици]] |
||
[[Категория:Възпитаници на НМА]] |
[[Категория:Възпитаници на НМА]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Българи в Чехословакия]] |
[[Категория:Българи в Чехословакия]] |
||
[[Категория:Родени в Плевен]] |
|||
[[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] |
[[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Починали в Братислава]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Родени в Плевен]] |
Версия от 20:19, 21 февруари 2020
Катя Попова | |
българска певица | |
Родена | Катя Асенова Попова
|
---|---|
Починала | 24 ноември 1966 г.
|
Учила в | Национална музикална академия |
Музикална кариера | |
Инструменти | вокал |
Глас | Сопран |
Направление | Опера |
Активност | 1947 – 1966 г. |
Известни творби | Маргарита във „Фауст“ Наташа във „Война и мир“ |
Катя Попова в Общомедия |
Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран).
Биография
Родена е на 21 януари 1924 г. в Плевен в семейство с музикални интереси, по-малката ѝ сестра Диана Попова също е певица и работи в Софийската оперета.[1] От ранна възраст свири на пиано и участва в училищни оперети, а през 1947 г. завършва пеене в Държавната музикална академия – София, в класа на Мара Цибулка.[1] Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното ѝ поведение имат Асен Димитров и Катя Спиридонова.
Попова дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. в малката роля на Есмералда в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, а малко по-късно изнася и първия си самостоятелен концерт.[1] През 1955 – 1956 г. прави специализация в Болшой театър в Москва, където работи с вокалния педагог Сергей Мигай и режисьора Борис Покровски.[1] Престоя си в Съветския съюз завършва с голямо турне в цялата страна.[1]
Катя Попова изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотър Чайковски в „Болшой театър“, „Гранд опера“, „Опера комик“ в Париж, в оперните театри в Белград, Нови Сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др.
Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ – III степен (1959). През същата година е удостоена и с Димитровска награда – I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“.
През 1957 г. Попова за пръв път пее в „Опера комик“, а през 1959 г. – и в „Гран опера“, като през този период работи редовно в Париж, участва в концерти и оперни постановки в различни градове на Европа, както и в Япония. Заместник-председател е на казионния Съюз на българските музикални и танцови дейци и съдейства активно за създаването на фестивала „Софийски музикални седмици“, Плевенския симфоничен оркестър и Плевенската опера. Последното ѝ представление е в ролята на Мими в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в премиера на нова постановка на Софийската опера на 20 ноември 1966 г.[1]
Катя Попова загива на 24 ноември 1966 г. при самолетната катастрофа край Братислава на Полет LZ101 на ТАБСО, пътуващ от София за Прага.
През 1970 година е реализиран документален филм „Катя Попова”, който е портрет от рубриката „Именити български изпълнители”. Режисьор: Магда Каменова.
Бележки
- ↑ а б в г д е Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 117 – 125.
|