Де Хавиланд Москито

Де Хавиланд Москито
Описание
Страна производител	Великобритания
Тип	многоцелеви самолет
Произведени бройки	7781
Първи полет	25 ноември 1940 г.
Използван от	Кралски военновъздушни сили Военновъздушни сили на Съединените американски щати
В експлоатация до	1953 г.
Тактико-технически данни
Размах на крилете	16,52 m
Височина	5,3 m
Де Хавиланд Москито в Общомедия

De Havilland Mosquito

De Havilland Mosquito е британски многоцелеви самолет – (бомбардировач, изтребител) по време на Втората световна война, на въоръжение въ Кралските военновъздушни сили, през 40-те години на ХХ век.

В много отношения Москито е най-широко използваният самолет в годините на Втората световна война – за фотографско разузнаване, бомбардировач, антикорабен изтребител, изтребител-бомбардировач, нощен изтребител и изтребител за издирвания. Британският Москито е по-добър от другите самолети от това време и е най-бързият във ВВС от септември 1941 до началото на 1944 г. Както отбелязва издателят на Джейнс ол дъ уърлдс еъркрафт (Jane`s All the World`s Aircraft) Дж. Тейлър, „Москито бе една сбъдната мечта: бомбардировач без оръжие, чиято отбрана зависеше от неговите тактико-технически характеристики“.

Първите Москито са доставени на Кралските военновъздушни сили в средата на 1941 г., а първото оперативно излитане е на 20 септември 1941 г. – вариант PR фотографира пристанищата на Брест и Бордо в окупираната от германците Франция. Преследван от 3 германски изтребителя Ме 109, Москито лесно успява да избяга от преследвачите си на височина 7 км. Разузнавателният Москито PR действа над цяла Европа, над Средиземноморието и над Бирма. Полетите на Москито PR.IV над германските съоръжения в Пенемюнде на Балтийско море от април до юни 1943 г. водят до откриването на ракетната програма Фау-2.

Някои модели PR се използват от американската Осма въздушна част с обозначение F-8. През 1943 – 1945 г. Москито и пилотирани от американци F-8 държат цяла Западна Европа под ежедневно НАБЛЮДЕНИЕ. През 1943 г. разузнавателните самолети са извършили над 3000 фотографски и метеорологични полета.

Последните разузнавателни варианти на Москито са PR.34 и PR.35. (Ранните модели имат обозначения с римски цифри, а по-късните с арабски.) Модел PR.34, който излита за пръв път през декември 1944 г., има обхват на полета 4000 км – бомбеното гнездо е модифицирано за допълнително гориво, така че полетът да се удължи до 4600 км. PR.35 е фотосамолет за нощни полети, използващ светлинни бомби. Тези самолети имат 1 косо монтирана и 4 вертикални фотокамери. Москито на Кралските военновъздушни сили е първият самолет, използвал радиолокационна камера за проникване през облаци и тъмнина.

Москито е на въоръжение във Великобритания до края на 1955 г. Заменен е от КАНБЕРА. В края на 1948 г. Москито PR извършва няколко полета над израелска територия на височина около 9 km, без да бъде забелязан. Но на 1 декември 1948 г. един от новите израелски самолети – Р-51 Мустанг, излита и прехваща Москито. Въпреки че оръдията на Мустанг правят засечка след кратка стрелба, Москито е ударен и пада в Средиземно море. Оцелели няма. Самолети Москито предават на Израел снимки от полети над Египет по време на Суецката кампания и летят чак до Триполи.

Разработката на Москито е започнала по инициатива на компанията Де Хавиланд еъркрафт през лятото на 1938 г. През март 1940 г. Министерството на въздухоплаването дава поръчка за първите 50 самолета, включително 3 опитни образеца за изпитания. Първият Москито – бомбардировач – излита на 25 ноември 1940 г. и демонстрира висока скорост и маневреност. Следващият вариант – изтребител – излита на 15 май 1941 г., а третият – разузнавателен вариант PR – на 10 юни 1941 г. По време на войната са произведени 6710 самолета Москито (други 1071 са произведени след войната); неколкостотин са специализирани. Ранните самолети имат 1 косо монтирана и 3 вертикални фотокамери на мястото на бомбеното гнездо.

Тайната на превъзходството на Москито е в двата мотора Ролс ройс Мърлин, в лекотата (конструкцията е от дърво) и във високите аеродинамични характеристики. Бомбардировачите и разузнавателните самолети са без защитно оръжие – разчитат на високата скорост и маневреност. PR-34 развива скорост 680 km/h при височина 9 km – максималният таван е 10,8 km. Модел PR.32 – олекотен и с по-дълги криле, може да достигне височина 12,6 km.

Повечето варианти са за 2-членен екипаж.

Външни препратки

• De Havilland

Уикипедия разполага с Портал:Авиация

• Портал „Втора световна война“