Георги Манев (физик): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22: Ред 22:
'''Георги Иванов Манев''' е виден български [[физик]], професор, първият университетски преподавател по [[теоретична физика]] в България<ref>Д. Христов, Проблемът Манев в историята на българската физика, София (2000)</ref>. Завършва Физико-математическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]] (1905)<ref>Н. Балабанов, Професор Манев - факти и противоречия, Светът на физиката (3) 229-231 (2000)</ref>, работи като учител по физика и математика в Търновската мъжка гимназия и специализира теоретична физика в Тулуза, Франция (1913 – 1914).
'''Георги Иванов Манев''' е виден български [[физик]], професор, първият университетски преподавател по [[теоретична физика]] в България<ref>Д. Христов, Проблемът Манев в историята на българската физика, София (2000)</ref>. Завършва Физико-математическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]] (1905)<ref>Н. Балабанов, Професор Манев - факти и противоречия, Светът на физиката (3) 229-231 (2000)</ref>, работи като учител по физика и математика в Търновската мъжка гимназия и специализира теоретична физика в Тулуза, Франция (1913 – 1914).


Във Физико-математическия факултет на Софийския университет е избран за асистент по физика през [[1919]]. Спечелва конкурса за доцент по математическа физика през 1921 година, а от [[1925]] е извънреден професор по теоретична физика<ref>Г. Камишева, А. Ваврек, Професор Манев и споровете за математическа или теоретична физика в университета (1921 – 1944), Сборник доклади 29 Национална конференция по въпросите на обучението по физика, СФБ, Смолян, (2001) 183-190</ref>. Избран е за ръководител на катедрата по теоретична физика през 1935 година<ref> Г. Камишева, Кратка научна биография на професор Георги Иванов Манев (15.01.1884–15.07.1965). – Развитие и разпространение на физическите знания в България, Научен симпозиум, Унив. изд., Пловдив (2005) 38-44</ref>. Бил е декан на Физико-математическия факултет (1926 – 1927 и 1930 – 1931), ректор на Софийския университет (1936 – 1937)<ref name="ташев">{{ташев|276}}</ref> и [[министър]] на народното просвещение през [[1938]] година. Написал е първия български университетски учебник по теоретична физика „Увод в теоретичната физика“ I и II част (1938 – 1940) и „Увод във векторното смятане“ (1934). Има над 30 научни публикации, половината от които са отпечатани във френски, немски и английски научни списания, а останалите са отпечатани на български език в Годишника на Софийския университет.
Във Физико-математическия факултет на Софийския университет е избран за асистент по физика през [[1919]]. Спечелва конкурса за доцент по математическа физика през 1921 година, а от [[1925]] е извънреден професор по теоретична физика. Избран е за ръководител на катедрата по теоретична физика през 1935 година. Бил е декан на Физико-математическия факултет (1926 – 1927 и 1930 – 1931), ректор на Софийския университет (1936 – 1937)<ref name="ташев">{{ташев|276}}</ref> и [[министър]] на народното просвещение през [[1938]] година. Написал е първия български университетски учебник по теоретична физика „Увод в теоретичната физика“ I и II част (1938 – 1940) и „Увод във векторното смятане“ (1934). Има над 30 научни публикации, половината от които са отпечатани във френски, немски и английски научни списания, а останалите са отпечатани на български език в Годишника на Софийския университет.


== Трудове ==
== Трудове ==
Ред 52: Ред 52:
* [http://www1.issp.bas.bg/museum/manev/gm01-page3.html Биография на проф. Георги Манев], [http://www1.issp.bas.bg/museum/m01-page1.html Музей по история на физическите науки в България], [http://www.issp.bas.bg Институт по физика на твърдото тяло] при [http://www.bas.bg БАН]
* [http://www1.issp.bas.bg/museum/manev/gm01-page3.html Биография на проф. Георги Манев], [http://www1.issp.bas.bg/museum/m01-page1.html Музей по история на физическите науки в България], [http://www.issp.bas.bg Институт по физика на твърдото тяло] при [http://www.bas.bg БАН]
* [http://web.archive.org/web/20091229100150/http://phys.uni-sofia.bg/annual/arch/101/full/GSU-Fizika-101-11_full.pdf Милен Замфиров, ПРОФЕСОР РАШКО ЗАЙКОВ И ПРОФ. ГЕОРГИ МАНЕВ – НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ КОНФЛИКТА МЕЖДУ ДВАМАТА УЧЕНИ, Annuaire de l’Universite de Sofia „St. Kliment Ohridski“, Faculte de Physique, 101, 2008]
* [http://web.archive.org/web/20091229100150/http://phys.uni-sofia.bg/annual/arch/101/full/GSU-Fizika-101-11_full.pdf Милен Замфиров, ПРОФЕСОР РАШКО ЗАЙКОВ И ПРОФ. ГЕОРГИ МАНЕВ – НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ КОНФЛИКТА МЕЖДУ ДВАМАТА УЧЕНИ, Annuaire de l’Universite de Sofia „St. Kliment Ohridski“, Faculte de Physique, 101, 2008]
* [http://www.trioiskar.com/gsk/g30g31-2001.pdf Г. Камишева, А. Ваврек, Професор Манев и споровете за математическа или теоретична физика в университета (1921 – 1944), Сборник доклади 29 Национална конференция по въпросите на обучението по физика, СФБ, Смолян, (2001) 183-190</ref>]
* [http://www.trioiskar.com/gsk/g38-2005.pdf Г. Камишева, Кратка научна биография на професор Георги Иванов Манев (15.01.1884–15.07.1965). – Развитие и разпространение на физическите знания в България, Научен симпозиум, Унив. изд., Пловдив (2005) 38-44]


{{пост списък|Министър на просветата на България|54}}
{{пост списък|Министър на просветата на България|54}}

Версия от 18:52, 25 февруари 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Манев.

Георги Манев
български физик
Роден
Починал
15 юли 1965 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вСофийски университет

Георги Иванов Манев е виден български физик, професор, първият университетски преподавател по теоретична физика в България[1]. Завършва Физико-математическия факултет на Софийския университет (1905)[2], работи като учител по физика и математика в Търновската мъжка гимназия и специализира теоретична физика в Тулуза, Франция (1913 – 1914).

Във Физико-математическия факултет на Софийския университет е избран за асистент по физика през 1919. Спечелва конкурса за доцент по математическа физика през 1921 година, а от 1925 е извънреден професор по теоретична физика. Избран е за ръководител на катедрата по теоретична физика през 1935 година. Бил е декан на Физико-математическия факултет (1926 – 1927 и 1930 – 1931), ректор на Софийския университет (1936 – 1937)[3] и министър на народното просвещение през 1938 година. Написал е първия български университетски учебник по теоретична физика „Увод в теоретичната физика“ I и II част (1938 – 1940) и „Увод във векторното смятане“ (1934). Има над 30 научни публикации, половината от които са отпечатани във френски, немски и английски научни списания, а останалите са отпечатани на български език в Годишника на Софийския университет.

Трудове

  • Г. Ив. Манев, „Приложение на векторните методи при лъчевия вектор“ (1920)
  • Г. Ив. Манев, „Заместване на релативния принцип с разширения реакционен принцип“, Годишник на СУ, ФМФ, T. 20, кн. 5, с. 121 (1924)
  • Г. Ив. Манев, Гравитацията и реакционния принцип, Годишник на СУ, ФМФ, т. 20, кн. 5, с. 141 (1924)
  • Г. Ив. Манев, Космологичната проблема и реакционния принцип, Годишник на СУ, ФМФ, т. 20, кн. 1, с. 167 (1924)
  • Г. Ив. Манев, Електромагнитно разглеждане на гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 25, кн. 1, с. 1 (1929)
  • Г. Ив. Манев, Масата на енергията и електричния товар на Земята, Годишник на СУ, ФМФ, т. 25, кн. 1, с. 17 (1929)
  • Г. Ив. Манев, Принос към гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 26, кн. 1, с. 295 (1930)
  • Г. Ив. Манев, Линейният елемент ds и енергията на общата релативна теория, Годишник на СУ, ФМФ, т. 26, кн. 1, с. 321 (1930)
  • Г. Ив. Манев, Още за масата на енергията и електричния товар на Земята, Годишник на СУ, ФМФ, т. 26, кн. 1, с. 341 (1930)
  • Г. Ив. Манев, Субстанциално разглеждане на гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 27, кн. 1, с. 355 (1931)
  • Г. Ив. Манев, Върху фактора [ланда] на новите космологични теории, Годишник на СУ, ФМФ, т. 28, кн. 1, с. 71 (1932)
  • Г. Ив. Манев, Принципът за най-малкото действие и релативната теория, Годишник на СУ, ФМФ, T. 30, кн. 1, с. 285 (1934)
  • Г. Ив. Манев, Върху ефектите на релативната теория, Годишник на СУ, ФМФ, т. 30, кн. 1, с. 321 (1934)
  • Г. Ив. Манев, „Увод във векторното смятане“ (1934)
  • Г. Ив. Манев, Върху геометричния характер на общата релативна теория, Годишник на СУ, ФМФ, т. 31, кн. 1, с. 123 (1935)
  • Г. Ив. Манев, Върху релативната квантова вълнова механика, Годишник на СУ, ФМФ, т. 31, кн. 1, с. 143 (1935)
  • Г. Ив. Манев, Космичното лъчене като основа за единна теория на електричеството и гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 32, кн. 1, София, 1936, с. 223 – 225 (1936)
  • Г. Ив. Манев, „Увод в теоретичната физика“, Част I Учение за материята. Обща механика. Механика на деформиращите се тела. Теория на топлината (1938)
  • Г. Ив. Манев, Върху разширения принцип за действието и противодействието, Юбилеен сборник на Физико-математическото дружество в София, част ІІ, 1939, с. 114 – 120 (1939)
  • Г. Ив. Манев, „Увод в теоретичната физика“, Част II Учение за етера. Електричество и магнетизъм. Теория на светлината. Атомистика на електричните явления (1940)

Източници

  1. Д. Христов, Проблемът Манев в историята на българската физика, София (2000)
  2. Н. Балабанов, Професор Манев - факти и противоречия, Светът на физиката (3) 229-231 (2000)
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 276.

Външни препратки

Шаблон:Учен-мъниче