Лиляна Михайлова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
NeDieu (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 24: Ред 24:


== Биография ==
== Биография ==
Родена е на 11 май 1939 г. в Пловдив. Завършва [[българска филология]] в [[Софийски университет]]. Женена за писателя [[Младен Денев]]. Работила е като учител, журналист, редактор, сценарист. Умира на 18 април 2010 г.
Родена е на 11 май 1939 г. в Пловдив. Завършва [[българска филология]] в [[Софийски университет]]. Женена за писателя [[Младен Денев]]. Работила е като учител, журналист, редактор, сценарист. След приключване на работата си в гр. Перник, семейството е дарило апартамента си в града на общината, с условието в него да живеят ученици отличници, които нямат родители.

Умира на 18 април 2010 г.


== Творчество ==
== Творчество ==

Версия от 21:54, 26 февруари 2020

Лиляна Михайлова
Родена11 май 1939 г.
Починала18 април 2010 г. (70 г.)
Националност България
Жанрразказ, повест, роман, сценарий
Известни творбиГрехът на Малтица“ (1980)
НаградиЗлатен ланец“ (2007)[1]
Уебсайт

Лиляна Георгиева Михайлова е българска писателка и сценаристка.

Биография

Родена е на 11 май 1939 г. в Пловдив. Завършва българска филология в Софийски университет. Женена за писателя Младен Денев. Работила е като учител, журналист, редактор, сценарист. След приключване на работата си в гр. Перник, семейството е дарило апартамента си в града на общината, с условието в него да живеят ученици отличници, които нямат родители.

Умира на 18 април 2010 г.

Творчество

Пише повече от 20 книги, сред които:

  • „Часовете нямат имена“ (стихове, 1963 г.),
  • „Жени“ (сборник с разкази, 1966 г.),
  • „Къща при завоя“ (сборник с разкази, 1969 г.; едноименният разказ е включен в „Априлски дъждове: Разкази за българското село“, изд. 1980 г.),
  • „Корабът“ (повест, 1972 г.),
  • „Отвори, аз съм“ (повест, 1972 г.; в основата на сценария на филма „Най-добрият човек, когото познавам!“ от 1973 г.),
  • „Нещо радостно за неделя“ (разкази, 1973 г.),
  • „Грижи“ (разкази, 1975 г.),
  • „Отложеният старт“ (повест за юноши, 1975 г.),
  • „Чужденката“ (повест, 1975 г.),
  • „Един тъжен мъж“ (роман, 1977 г.; в основата на сценария на телевизионната сага „Дом за нашите деца“ от 1987-1990 г.),
  • „Късни дъждове“ (сборник с разкази и новела, 1978 г.),
  • Откога те чакам“ (сценарий, 1984 г.),
  • Глад за хляб“ (сценарий и новела, 1985 г.),
  • Грехът на Малтица“ (роман, 1980 г., 1983 г.; в основата на сценария на едноименния филм от 1984 г.),
  • „Писма до поискване“ (сборник с разкази и новели, 1984 г.),
  • Неизчезващите“ (роман, 1984 г.; в основата на сценария на едноименния филм от 1986 г.),
  • „Допълнително показание“ (сборник разкази и новели, 1987 г.),
  • „Две жени“ (повести – „Отвори, аз съм...“ и „Корабът“, изд. 1989 г.),
  • „Самоубийство по лични причини“ (повест, изд. 1996 г.),
  • „От разликата в часовите пояси“ (сборник с разкази, 2008 г.),
  • „Островът“ (избрани разкази, изд. 2014 г.)[2].

Произведения на Лиляна Михайлова са преведени и издадени в Полша, Чехия, Русия, Румъния, Португалия, Латвия, Холандия, Дания, Финландия, Германия, Франция.

По сценарии на Лиляна Михайлова са създадени редица български кино и телевизионни филми, сред които:

Награди

За книгата си „От разликата в часовите пояси“ Михайлова е удостоена с Националната награда за публицистика и белетристика на името на Николай Хайтов за 2008 година.[5]

Източници

Външни препратки