Орлова чука: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Koragroup (беседа | приноси)
5 редакции
Ред 25: Ред 25:
Сред забележителностите на пещерата са Концертната зала, Големият сталактон (висок 3,5 m и с диаметър 0,5 m), Малката пропаст, най-голямата зала Големите сипеи, която е краят на благоустроената част на пещерата. Друга забележителност на пещерата е [[синтрово езеро|синтровото езерце]]<ref>[https://www.hinko.org/hinko/Terminology.php Синтрови джобчета, панички, езерца и езера]</ref>, наречено „Изворчето“.
Сред забележителностите на пещерата са Концертната зала, Големият сталактон (висок 3,5 m и с диаметър 0,5 m), Малката пропаст, най-голямата зала Големите сипеи, която е краят на благоустроената част на пещерата. Друга забележителност на пещерата е [[синтрово езеро|синтровото езерце]]<ref>[https://www.hinko.org/hinko/Terminology.php Синтрови джобчета, панички, езерца и езера]</ref>, наречено „Изворчето“.


Орлова чука е втора сред най-дългите пещери в България с обща дължина на галериите 13 437 m. Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (14&nbsp;°C). Във входните си леснодостъпни части е облагородена и удобна за посещение.
Орлова чука е трета сред най-дългите пещери в България с обща дължина на галериите 13 437 m. Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (14&nbsp;°C). Във входните си леснодостъпни части е облагородена и удобна за посещение.


Необлагородени са Космическата зала и зала Почивка.
Необлагородени са Космическата зала и зала Почивка.

Версия от 18:53, 27 февруари 2020

Тази статия е за пещерата. За квартала на Благоевград вижте Орлова чука (квартал на Благоевград).
Орлова чука
МестоположениеОбщина Две могили
България
Дължина13 437 m
Температура14 °C
Откриване1942 г.
Достъпот 1 април до 31 октомври
10:00 – 17:00 ч.
на всеки кръгъл час
групи по 15 души[1]
Осветлениеоколо 3 км от дължината
Орлова чука в Общомедия

Орлова чука е пещера в Дунавската хълмиста равнина, намираща се на територията на община Две могили, България. В нея са открити останки от праисторически хора и от мечки. Пещерата е електрифицирана и достъпна за посещения.

Кости на праисторическа мечка в пещерата

Местонахождение

Намира се на десния склон на долината на река Черни Лом на 6 km източно от Две Могили и на 2,5 km източно от село Пепелина, село Широково, село Острица, на 45 km от град Русе. Входът на пещерата е на височина 40 m над речното ниво, надолу до входа на пещерата води стръмна пътека с изградени стълби. От входната площадка се открива гледка към природен парк „Русенски Лом“ и красивите скални забележителности наоколо.

Геологически произход

Пещерата е образувана в края на плиоцена и началото на кватернера, когато е представлявала корито на подземна река, издълбала местните кредни варовици и варовити пясъчници. Пещерата представлява сложна система от тунели и зали. Таванът на пещерата представлява релеф от загладени форми, образувани от подземните водовъртежи.[2]

Сред забележителностите на пещерата са Концертната зала, Големият сталактон (висок 3,5 m и с диаметър 0,5 m), Малката пропаст, най-голямата зала Големите сипеи, която е краят на благоустроената част на пещерата. Друга забележителност на пещерата е синтровото езерце[3], наречено „Изворчето“.

Орлова чука е трета сред най-дългите пещери в България с обща дължина на галериите 13 437 m. Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (14 °C). Във входните си леснодостъпни части е облагородена и удобна за посещение.

Необлагородени са Космическата зала и зала Почивка.

Откриване и изследване

Пещерата е открита през 1941 година. През 1957 година е благоустроена. Обявена е за природна забележителност през 1962 година заедно с прилежащата си площ от 7,5 хектара.

В пещера Орлова чука са провеждани много и интердисциплинарни проучвания. В нея са открити останки от късния палеолит: кости от пещерна мечка и следи от нокти, за които се смята, че са оставени непосредствено след пробуждането на мечката след зимен сън и преди първия ѝ лов. Открити са следи и от живот на пещерни хора, които са ползвали пещерата заради относително високата ѝ постоянна температура.

Фауна

Целогодишно пещерата се обитава от общо 14 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони в колония от около 12 хиляди екземпляра. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени [4]:

От тези 14 вида три са включени в Световния червен списък: дългопръстият нощник, южният подковонос и подковоносът на Мехели. Всички видове прилепи са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна. Пещерата Орлова чука е най-значимото зимно убежище на южния подковонос и на подковоноса на Мехели в цяла България.

Туризъм

  • Орлова чука е благоустроена през 1957 година, тя е една от основните туристически забележителности в района.
  • През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.[5]
  • От 1978 г. е археологически паметник на културата от национално значение.[6]
  • Пещерата е отворена за посещения от 1 април до 1 ноември от 9 до 17 часа[7]
  • До пещерата се намира хижа „Орлова чука“.[8]

Източници

  1. ↑ Пещера Орлова чука, Официален туристически портал на България
  2. ↑ Голяма енциклопедия „България“, том 8, Издание на БАН и ИК „Труд“, София, 2012
  3. ↑ Синтрови джобчета, панички, езерца и езера
  4. ↑ Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.
  5. ↑ ПЗ „Орлова чука“. <www.eea.government.bg/zpo>. Посетен на 17 юни 2009
  6. ↑ Община Две могили
  7. ↑ Държавен Вестник 79/02.10.2007. Заповед РД-663/21.08.2007 на МОСВ
  8. ↑ Община Две могили

Вижте също

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Орлова_чука&oldid=9958096“.