Свети Йосиф (Казанлък): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 31: Ред 31:
В продължение на 40 години енорията в Казанлък е обслужвана от приходящ свещеник. В началото на 90-те години на ХХ век, имотът е върнат на [[Софийска епархия (източнокатолическа)|Софийската апостолическа екзархия]].
В продължение на 40 години енорията в Казанлък е обслужвана от приходящ свещеник. В началото на 90-те години на ХХ век, имотът е върнат на [[Софийска епархия (източнокатолическа)|Софийската апостолическа екзархия]].


По молба на епископ [[Методий Стратиев|Методи Стратиев]] през 1994 г. в Казанлък пристигат свещеници от католическото монашеско общество на [[Салезиани на Дон Боско|Салезианите на Дон Боско]] от [[Чехия]].<ref name=":2" /> Първи, които се установяват в Казанлък, са мисионерите-чехи отец Петър Немец и отец Антон Кома. Най-напред пригаждат места за битово настаняване и едновременно с това - стая за параклис. След време преустройват бившето детско заведение в храм. В самото начало те смятат да посветят храмът на братята Кирил и Методий. Но казанлъчанин Иван Папукчиев успява да ги обеди да запазят старото име на енорията. Покъсно създават „Център за информиране, консултиране, обучение и подкрепа“, чрез който започват да осъществяват своята социална дейност, насочена към деца и младежи в неравностойно положение.<ref>[https://www.zakazanlak.bg/akcent-13/misiyata-vzmozhna-romski-deca-uchat-i-sportuvat-v-sveta-obitel-4718 Мисията възможна: Ромски деца учат и спортуват в Света обител]</ref>
По молба на епископ [[Методий Стратиев|Методи Стратиев]] през 1994 г. в Казанлък пристигат свещеници от католическото монашеско общество на [[Салезиани на Дон Боско|Салезианите на Дон Боско]] от [[Чехия]].<ref name=":2" /> Първи, които се установяват в Казанлък, са мисионерите-чехи отец Петър Немец и отец Антон Кома. Най-напред пригаждат места за битово настаняване и едновременно с това - стая за параклис. След време преустройват бившето детско заведение в храм. В самото начало те смятат да посветят храмът на братята Кирил и Методий. Но казанлъчанин Иван Папукчиев успява да ги обеди да запазят старото име на енорията. По-късно създават „Център за информиране, консултиране, обучение и подкрепа“, чрез който започват да осъществяват своята социална дейност, насочена към деца и младежи в неравностойно положение.<ref>[https://www.zakazanlak.bg/akcent-13/misiyata-vzmozhna-romski-deca-uchat-i-sportuvat-v-sveta-obitel-4718 Мисията възможна: Ромски деца учат и спортуват в Света обител]</ref>


През 2012 г. е издадена книгата „История на енорията „Свети Йосиф“ град Казанлък“. Книгата е започната от Иван Памукчиев през 1990-те и е завършена от архимандрит Петър Немец и Стефан Памукчиев.
През 2012 г. е издадена книгата „История на енорията „Свети Йосиф“ град Казанлък“. Книгата е започната от Иван Памукчиев през 1990-те и е завършена от архимандрит Петър Немец и Стефан Памукчиев.

Версия от 00:42, 4 март 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Йосиф.

„Свети Йосиф“
Карта
Вид на храмакатолическа църква
Страна България
Населено мястоКазанлък
РелигияЦърква на съединените с Рим българи
ЕпархияСофийска
Изграждане1936 г.
Статутдействащ храм
СайтКатолическа църква Казанлък

„Свети Йосиф“ е източнокатолическа църква в град Казанлък, България, енорийски храм на Софийската епархия.

История на енорията

През 1921 г. Епифаний Шанов, бивш епископ на Македонския български апостолически викариат, подава оставка поради напреднала възраст и се оттегля на почивка в родното си място – Казанлък. Купува имот на улица „П. Яворов“, който пригажда за свое жилище и устройва една от стаите за параклис. Така се поставя началото на енорията в града, където след войните са се заселили униати преселници от Одринско.[1]

Eнорийският свещеник e Йосиф Раданов, който служи в параклиса на къщата на епископа. С годините униатската общност в града нараства, а с това и нуждата от нова църква. През 1936 г. общинско управление в Казанлък утвърждава нов регулационен план, според който униатският молитвен дом трябва да се събори, за да се прокара по-широко пътно платно. Епископ епископ Кирил Куртев успява да получи необходимото разрешение и строежът на новата сграда в същия имот започва през пролетта на 1936 г. Поради намесата на Старозагорския митрополит на православната църква, строежът е спрян. Казанлъшките униати апелират за продължаване на строежа с изложение, подписано от 55 души начело с епископ Шанов и свещеник Раданов от името на 137 членове на енорията, включително запасни и действащи офицери и служители във военната самолетостроителна фабрика „Български Капрони“.[2]

Едва на 16 септември 1942 г., след като новият епископ Йоан Гаруфалов повдига отново въпроса, от София разрешават да се довърши строежа, но при условие, че сградата няма да бъде ползвана за религиозни цели.[2] Сградата остава недовършена поради смяната на политическия режим в България. През 50-те години дейността на църквата е преустановена, а през 1956 г. сградата е преустроена в детска градина и дадена на „Арсенал“ Казанлък. [1]

В продължение на 40 години енорията в Казанлък е обслужвана от приходящ свещеник. В началото на 90-те години на ХХ век, имотът е върнат на Софийската апостолическа екзархия.

По молба на епископ Методи Стратиев през 1994 г. в Казанлък пристигат свещеници от католическото монашеско общество на Салезианите на Дон Боско от Чехия.[1] Първи, които се установяват в Казанлък, са мисионерите-чехи отец Петър Немец и отец Антон Кома. Най-напред пригаждат места за битово настаняване и едновременно с това - стая за параклис. След време преустройват бившето детско заведение в храм. В самото начало те смятат да посветят храмът на братята Кирил и Методий. Но казанлъчанин Иван Папукчиев успява да ги обеди да запазят старото име на енорията. По-късно създават „Център за информиране, консултиране, обучение и подкрепа“, чрез който започват да осъществяват своята социална дейност, насочена към деца и младежи в неравностойно положение.[3]

През 2012 г. е издадена книгата „История на енорията „Свети Йосиф“ град Казанлък“. Книгата е започната от Иван Памукчиев през 1990-те и е завършена от архимандрит Петър Немец и Стефан Памукчиев.

История на храма

От 1921 г. Светата литургия е обслужвана в параклиса в дома на епископ Епифаний Шанов.

Строежът на нова сграда на католическа църква в Казанлък е започнат през 1936 г., но реално довършен през 90-те години на XX век.[1]

Храмов празник – 26 декември.

Бележки

  1. а б в г Енория: „Св. Йосиф“
  2. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  3. Мисията възможна: Ромски деца учат и спортуват в Света обител