Българщина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише:<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53–54.</ref> {{цитат|…ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.|}}
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише:<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53–54.</ref> {{цитат|…ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.|}}


Поетът и революционер [[Пейо Яворов]] пише<!-- Пише къде? В писмо, есе, художествено произведение...? Необходимо е да се назове за яснота. -->:<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref> {{цитат|Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.|}}
Поетът и революционер [[Пейо Яворов]] пише<!-- Пише къде? В писмо, есе, художествено произведение...? Необходимо е да се назове за яснота. -->:<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref> {{цитат|[[Петко Славейков|Славейков]] е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.|}}


В граматиката ''българизъм'' може да означава и заемка от [[българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/>
В граматиката ''българизъм'' може да означава и заемка от [[българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/>

Версия от 21:10, 5 март 2020

Заглавна страница на ръкописа на Кузман ШапкаревМатериали за историята на възраждането българщината в Македония

Бъ̀лгарщина или по-рядко българизъм[1] е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти – национално чувство,[1] обичаи, нрави, традиции, култура, език.[2]

В този смисъл българщина е понятие синонимно на българска идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочее. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.[2]

В тритомното си историко-мемоарно съчинение „Записки по българските въстанияЗахарий Стоянов пише:[3]

…ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.

Поетът и революционер Пейо Яворов пише:[4]

Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.

В граматиката българизъм може да означава и заемка от българския език в друг език.[1]

Бележки

  1. а б в Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877
  2. а б Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880
  3. Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53–54.
  4. Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.