Караконджул: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
Редакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте [[бръшлян]]. Според някои поверия той можел да се засели в тъмните или труднодостъпните места на фермата, подобно на [[таласъм]] (например на тавана или в плевнята). Той примамвал пътници и ги възсядал, хвърлял жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове, или ги разкъсвал между воденичните колела. Съществото злосторничело само нощем (до първи петли), след което изчезвало внезапно.
Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте [[бръшлян]]. Според някои поверия той можел да се засели в тъмните или труднодостъпните места на фермата, подобно на [[таласъм]] (например на тавана или в плевнята). Той примамвал пътници и ги възсядал, хвърлял жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове, или ги разкъсвал между воденичните колела. Съществото злосторничело само нощем (до първи петли), след което изчезвало внезапно.


Според наблюдения само представката е турска: „кара“, което значи „черен“. В много селища в Родопите се казва просто „конджур“. Конджуровите дни са свързани с редица поверия, които най-вероятно са останка от тракийските вярвания.
Според наблюдения само представката е турска: „кара“, което значи „черен“. В много селища в Родопите се казва просто „конджур“. Конджуровите дни са свързани с редица поверия.


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 07:27, 7 март 2020

Караконджул
Караконджул в Общомедия

Караконджул (още караконджо) е фолклорно създание, което плашело и вредяло на хората. Познато и сред съседните балкански народи. При гърците се нарича καλικάντζαρος („калика̀нтдзарос“) или παγανό („пагано̀“).

Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според някои поверия караконджулът живеел само през така наричаните от християните „мръсни дни“ (от Бъдни вечер до Йордановден). Поради това месец януари се нарича „караконджов“ месец. В арумънския фолклор също се приема, че силата на караконджулите е от Рождество до Кръщение Господне.[1]

Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия той можел да се засели в тъмните или труднодостъпните места на фермата, подобно на таласъм (например на тавана или в плевнята). Той примамвал пътници и ги възсядал, хвърлял жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове, или ги разкъсвал между воденичните колела. Съществото злосторничело само нощем (до първи петли), след което изчезвало внезапно.

Според наблюдения само представката е турска: „кара“, което значи „черен“. В много селища в Родопите се казва просто „конджур“. Конджуровите дни са свързани с редица поверия.

Бележки

Източници

  • Народна митология. Иваничка Георгиева, издателство Наука и Техника, 1993

Шаблон:Митология-мъниче