Владимир Попанастасов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Общи промени |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
Владимир Попанастасов е роден в 1883 година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на [[Тома Измирлиев|Тома]] и [[Христо Смирненски|Христо Измирлиев]] (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]] и от 1909 до 1912 година е мирови съдия в [[Карлово]] и в [[Цариброд]] и помощник прокурор в [[Стара Загора]]. Участва в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] и загива като [[подпоручик]] от [[Двадесет и пети пехотен драгомански полк|25<sup>-и</sup> пехотен драгомански полк]]<ref>[http://archives.bg/balkanwars/search/46-2012-05-07-18-44-53/10601-2012-07-29-12-11-53 Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912 – 1913): Владимир Попатанасов]</ref> в [[Битка при Лахна|сражението при Лахна]] на 20 юни 1913 година. |
Владимир Попанастасов е роден в 1883 година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на [[Тома Измирлиев|Тома]] и [[Христо Смирненски|Христо Измирлиев]] (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]] и от 1909 до 1912 година е мирови съдия в [[Карлово]] и в [[Цариброд]] и помощник прокурор в [[Стара Загора]]. Участва в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] и загива като [[подпоручик]] от [[Двадесет и пети пехотен драгомански полк|25<sup>-и</sup> пехотен драгомански полк]]<ref>[http://archives.bg/balkanwars/search/46-2012-05-07-18-44-53/10601-2012-07-29-12-11-53 Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912 – 1913): Владимир Попатанасов]</ref> в [[Битка при Лахна|сражението при Лахна]] на 20 юни 1913 година. |
||
==Творчество== |
== Творчество == |
||
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“. Пише и в списанията „[[Художник (1905 – 1909)|Художник]]“, „[[Македоно-одрински преглед]]“, „[[Свято дело]]“, „[[Демократически преглед]]“ и във вестниците „[[Илинден (1907 - 1908)|Илинден]]“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.<ref>Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 – 337.</ref> |
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“. Пише и в списанията „[[Художник (1905 – 1909)|Художник]]“, „[[Македоно-одрински преглед]]“, „[[Свято дело]]“, „[[Демократически преглед]]“ и във вестниците „[[Илинден (1907 - 1908)|Илинден]]“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.<ref>Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 – 337.</ref> |
||
Версия от 10:19, 13 март 2020
Владимир Попанастасов | |
български поет | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Анастас Стойчев |
Владимир Попанастасов в Общомедия |
Владимир Попанастасов Кръстев с псевдоними Пепо, Вл. Ястребов[1] е български поет, юрист и офицер от Македония.
Биография
Владимир Попанастасов е роден в 1883 година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на Тома и Христо Измирлиев (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва право в Софийския университет и от 1909 до 1912 година е мирови съдия в Карлово и в Цариброд и помощник прокурор в Стара Загора. Участва в Балканската и Междусъюзническата война и загива като подпоручик от 25-и пехотен драгомански полк[2] в сражението при Лахна на 20 юни 1913 година.
Творчество
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „Българан“. Пише и в списанията „Художник“, „Македоно-одрински преглед“, „Свято дело“, „Демократически преглед“ и във вестниците „Илинден“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.[3]
Родословие
Анастас Кръстев (около 1847 - 1910) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Евтим Лимончев | Параскева Лимончева | Владимир Попанастасов (1883 - 1913) | Ефросина Настева | Никола Настев (1866 - 1929) | Елисавета Попанастасова (1871 - 1951) | Димитър Измирлиев (1866 - 1943) | Елена Попанастасова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Сашо Настев (1900 - 1971) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
- "Заточеник; Пролог; Напред", публикувано в сп. "Свято дело. Македонско списание", год. I, книжка III, VII и X, Кюстендил, 1902 година
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.77, 107
- ↑ Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912 – 1913): Владимир Попатанасов
- ↑ Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 – 337.