Надпис от Балши

Надписът от Балши е летописен надпис от времето на Борис I (852 – 889), посветен на покръстването на българите.

Открит е от австроунгарски войници по време на Първата световна война върху каменен стълб в манастирски развалини край с. Балши (на около 25 километра югозападно от Берат, Албания) през декември 1917 г. Надписът е издълбан на мраморен стълб. В горната част на стълба има български летописен надпис, а в долната – по-късен надгробен надпис на латински на норманския военачалник Робер дьо Монфор, загинал през 1108 г.

Представлява важен извор за покръстването на българите и за югозападната граница на българската държава от онова време. В краткото житие на Климент Охридски, написано от охридския архиепископ Димитър Хоматиан в началото на XII век, се говори и за други подобни каменни стълбове в района на Главиница в днешна Албания, в които се съобщавало за кръщението на българите. Хоматиан дори отдава издигането им на Климент Охридски:

„Той (Климент) ни е оставил в Охрид такива възпоминания и свещени книги, както и собствените трудове на своята висока мисъл и ръка, които са почитани и тачени от целия народ не по-малко от богонаписаните Мойсееви плочи. А в Кефаления (Главиница) могат да се видят запазени и до наше време каменни стълбове, върху които са вдълбани букви, отбелязващи приобщаването и присъединяването на народа към Христа.“

Сегашното местонахождение на камененния стълб с надписа не е известно. През първата половина на ХХ век е съхраняван в музей в град Драч (днес Дуръс). В Археологическия музей в София се съхранява гипсов отпечатък на надписа.

Съдържание на надписа

Надписът е съставен на гръцки език:

оригинал

„

[+Εβαπτισθη ο εκ θ(εo)υ αρχων Βουλγ]αριας Βορης ο μετο- τομασθεις Μιχαηλ συν τω εκ θ(εο)υ δε- δομενω αυ- τω εθνει ε- τους ςτοδ.

“

превод

„

[Покръсти се от Бога архонтът на Бълг]ария Борис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 – 31 август 866 г.)

“

Долен надпис

„

Hic est subpositus de Forti Monte Robertus, corpore formosus, probus armis, vir generos(us). Sub duce Normanni[s] cunctis quoque praefuit Angli[s]. Dumque iuventutis dives floreret in anni[s], deseruit mundum, dominique petendo sepulcr[um] hic obiit Pheb[o] [i]am sub libra quater orto. Det, Roberte, tib[i] [s]ua gaudia rex para[disi].

“

Значение на надписа

Значението на този, макар и непълен надпис е голямо, тъй като той представлява един съществен източник, който показва, че тези земи се намират под властта на българите и потвърждава написаното в краткото и пространното жития на Климент, списъкът на охридските епископи и житието на Тивериопулските мъченици. Надписът силно накланя везните по отношение на теориите за местоположението на Главницката епископия, чийто местонахождение се търси несполучливо дотогава. Той опровергава и югозападната погранична линия на българската държава начертана от проф. Васил Златарски в труда му „Geschichte der Bulgaren I: Von der Gründung des bulgarischen Reiches bis zur Türkenzeit (679 – 1396)“ издаден на немски през 1918 година и историческите ненаучни карти за времето на управлението на Пресиян и Борис I.

Литература

• Praschniker, Camillo. Zwei mittelalterliche Inschriften aus Albanien, Anzeiger der phil-hist. Klasse dar Akademie der Wissenschaften in Wien, 56 Jahrg, 1919, № XIII, Wien 1920, s. 73 – 76
• Бешевлиев Веселин. Първобългарски надписи, София 1979, с. 139
• Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници, С. 1981, с. 87 – 88.
• Златарски, Васил Н. Намереният в Албания надпис с името на княз Борис-Михаила, Slavia II, 1923 – 1924, с. 61 – 91
• Иванов, Йордан. Български старини из Македония, С. 1931 с. 12 – 16

Външни препратки

• Старобългарски надписи – Надпис 15
• т. 4