Главен управител на Източна Румелия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-достъп от +посетен на)
м Общи промени
Ред 2: Ред 2:


== Прерогативи ==
== Прерогативи ==
Главният управител назначава (със съгласието на султана) [[Директорат (Източна Румелия)|правителството]], окръжните управители и [[Върховен съд (Източна Румелия)|Върховния съд]] на [[Източна Румелия]].<ref name="bdi-guir">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 30.05.2015)</ref> Той определя и 10 от 56-те депутати в [[Областно събрание (Източна Румелия)|Областното събрание]]<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | year = 1983 | title = Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура | publisher = Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“) | location = София | pages = 31-32 | url = http://lib.sudigital.org/record/18946?ln=bg | accessdate = 30.05.2015}}</ref>, свиква събранието и предлага [[бюджет]]а на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]], нормативни актове със силата на [[закон]].<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 65}}</ref> Негово право е също така да разпуска парламента и да свиква нови избори, както и да управлява една година с бюджета от предходната.<ref>Маджаров, Михаил. Източна Румелия. Исторически преглед. София, Печатница С. М. Стайков, 1925. с. 214-215</ref>
Главният управител назначава (със съгласието на султана) [[Директорат (Източна Румелия)|правителството]], окръжните управители и [[Върховен съд (Източна Румелия)|Върховния съд]] на [[Източна Румелия]].<ref name="bdi-guir">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник]. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 30.05.2015)</ref> Той определя и 10 от 56-те депутати в [[Областно събрание (Източна Румелия)|Областното събрание]]<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | year = 1983 | title = Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура | publisher = Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“) | location = София | pages = 31-32 | url = http://lib.sudigital.org/record/18946?ln=bg | accessdate = 30.05.2015}}</ref>, свиква събранието и предлага [[бюджет]]а на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]], нормативни актове със силата на [[закон]].<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 65}}</ref> Негово право е също така да разпуска парламента и да свиква нови избори, както и да управлява една година с бюджета от предходната.<ref>Маджаров, Михаил. Източна Румелия. Исторически преглед. София, Печатница С. М. Стайков, 1925. с. 214-215</ref>


Главният управител е също така главнокомандващ на [[Източнорумелийска милиция|областната милиция]].<ref name="bdi-guir"/> Той подбира низшия ѝ офицерски състав (до чин капитан включително).{{hrf|Стателова|1983|26}} В случай на вътрешна или външна заплаха той има правото да повика в областта османски войски.{{hrf|Стателова|1983|29}}
Главният управител е също така главнокомандващ на [[Източнорумелийска милиция|областната милиция]].<ref name="bdi-guir"/> Той подбира низшия ѝ офицерски състав (до чин капитан включително).{{hrf|Стателова|1983|26}} В случай на вътрешна или външна заплаха той има правото да повика в областта османски войски.{{hrf|Стателова|1983|29}}

Версия от 15:06, 15 март 2020

Главният управител (генерал-губернаторът) ръководи изпълнителната власт в Източна Румелия като представител на сюзерена на областта – османския султан.

Прерогативи

Главният управител назначава (със съгласието на султана) правителството, окръжните управители и Върховния съд на Източна Румелия.[1] Той определя и 10 от 56-те депутати в Областното събрание[2], свиква събранието и предлага бюджета на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с Постоянния комитет, нормативни актове със силата на закон.[3] Негово право е също така да разпуска парламента и да свиква нови избори, както и да управлява една година с бюджета от предходната.[4]

Главният управител е също така главнокомандващ на областната милиция.[1] Той подбира низшия ѝ офицерски състав (до чин капитан включително).[5] В случай на вътрешна или външна заплаха той има правото да повика в областта османски войски.[6]

Управители

Управителят на Източна Румелия е назначаван от султана за срок от пет години със съгласието на всички държави, подписали Берлинския договор от 1878 г. От приемането на Органическия устав през 1879 година до Съединението през 1885 година постът на главен управител е заеман от Александър Богориди (1879-1884) и Гаврил Кръстевич (1884-1885).[1]

Съгласно Топханенския акт, на 13 април 1886 година султанът назначава за главен управител на Южна България българския княз Александър I.[7] Княз Фердинанд е утвърден за генерал-губернатор на Източна Румелия през 1896 година, близо девет години след възкачването си на българския престол.[8] През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на независимостта на България през 1908 година.

Източници

  1. а б в Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 30.05.2015)
  2. Стателова, Елена. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“), 1983. с. 31-32. Посетен на 30.05.2015.
  3. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 65.
  4. Маджаров, Михаил. Източна Румелия. Исторически преглед. София, Печатница С. М. Стайков, 1925. с. 214-215
  5. Стателова 1983, с. 26.
  6. Стателова 1983, с. 29.
  7. Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 85-86.
  8. Стателова 1999, с. 141.