Оскар Нимайер: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
Забележителни са експерименталните му творби от стоманобетон. Заедно с [[Лусиу Коща]] играе водеща роля в планирането и изграждането на новата бразилска столица, град [[Бразилия (град)|Бразилия]], в края на 50-те години.<ref>{{икона|en}} [http://brazil.qc.cuny.edu/gallery/brasilia-2/ Niemeyer's Brasilia Photo Gallery: Year of Brazil at Queens College, CUNY].</ref> През 1996 г. създава сградата на Музея за съвременно изкуство в [[Нитерой]], щат [[Рио де Жанейро (щат)|Рио де Жанейро]]. |
Забележителни са експерименталните му творби от стоманобетон. Заедно с [[Лусиу Коща]] играе водеща роля в планирането и изграждането на новата бразилска столица, град [[Бразилия (град)|Бразилия]], в края на 50-те години.<ref>{{икона|en}} [http://brazil.qc.cuny.edu/gallery/brasilia-2/ Niemeyer's Brasilia Photo Gallery: Year of Brazil at Queens College, CUNY].</ref> През 1996 г. създава сградата на Музея за съвременно изкуство в [[Нитерой]], щат [[Рио де Жанейро (щат)|Рио де Жанейро]]. |
||
Почетен доктор на Университета на Бразилия (1989), на Университета на Сао Пауло (1995), на Федералния университет на Минас Жерайс (1995) и на Техническия университет на Лисабон (2009). |
Почетен доктор на Университета на Бразилия (1989), на Университета на Сао Пауло (1995), на [[Федерален университет на Минас Жерайс|Федералния университет на Минас Жерайс]] (1995) и на Техническия университет на Лисабон (2009). |
||
Носител на наградата „[[Прицкер (награда)|Прицкер]]“ (1988)<ref>{{икона|en}} [https://web.archive.org/web/20090831042612/http://www.pritzkerprize.com/laureates/1988_1/index.html Pritzker Prize 1988].</ref>, на [[Награда на принцесата на Астурия|Наградата на принца на Астурия]] (1989)<ref>[https://www.fpa.es/es/premios-princesa-de-asturias/premiados/1989-oscar-niemeyer.html?especifica=0&idCategoria=0&anio=1989&especifica=0 Premio Príncipe de Asturias de las Artes 1989].</ref> и на ''Praemium Imperiale'' (2004)<ref>{{икона|en}} [https://www.praemiumimperiale.org/en/laureate-en/laureates-en/niemeyer-en Praemium Imperiale Laureates Architecture 2004: Oscar Niemeyer].</ref>. |
Носител на наградата „[[Прицкер (награда)|Прицкер]]“ (1988)<ref>{{икона|en}} [https://web.archive.org/web/20090831042612/http://www.pritzkerprize.com/laureates/1988_1/index.html Pritzker Prize 1988].</ref>, на [[Награда на принцесата на Астурия|Наградата на принца на Астурия]] (1989)<ref>[https://www.fpa.es/es/premios-princesa-de-asturias/premiados/1989-oscar-niemeyer.html?especifica=0&idCategoria=0&anio=1989&especifica=0 Premio Príncipe de Asturias de las Artes 1989].</ref> и на ''Praemium Imperiale'' (2004)<ref>{{икона|en}} [https://www.praemiumimperiale.org/en/laureate-en/laureates-en/niemeyer-en Praemium Imperiale Laureates Architecture 2004: Oscar Niemeyer].</ref>. |
Версия от 11:53, 17 март 2020
Оскар Нимайер Oscar Niemeyer | |
бразилски архитект | |
Роден | Оскар Рибейро де Алмейда Нимайер Соарес
15 декември 1907 г.
|
---|---|
Починал | 5 декември 2012 г.
|
Погребан | Рио де Жанейро, Бразилия |
Религия | атеизъм |
Националност | Бразилия |
Работил | архитект |
Награди | Прицкер (1988) Ленинска награда за мир (1963) |
Семейство | |
Съпруга | Анита Балдо Вера Лусия Кабрейра |
Деца | Анна Мария |
Подпис | |
Уебсайт | www.niemeyer.org.br |
Оскар Нимайер в Общомедия |
Оскар Рибейро де Алмейда Нимайер Соарес (на португалски: Oscar Ribeiro de Almeida Niemeyer Soares) е бразилски архитект, един от най-известните и влиятелни в света.
Биография и творчество
През 1934 г. завършва Националното училище за изящни изкуства в Рио де Жанейро.
Член е на Бразилската комунистическа партия. Носител на Ленинска награда за мир (1963).[1]
След 1980 г. е преподавател в университета в Рио де Жанейро.
Забележителни са експерименталните му творби от стоманобетон. Заедно с Лусиу Коща играе водеща роля в планирането и изграждането на новата бразилска столица, град Бразилия, в края на 50-те години.[2] През 1996 г. създава сградата на Музея за съвременно изкуство в Нитерой, щат Рио де Жанейро.
Почетен доктор на Университета на Бразилия (1989), на Университета на Сао Пауло (1995), на Федералния университет на Минас Жерайс (1995) и на Техническия университет на Лисабон (2009).
Носител на наградата „Прицкер“ (1988)[3], на Наградата на принца на Астурия (1989)[4] и на Praemium Imperiale (2004)[5].
Някои произведения
-
Казиното във Фуншал, Мадейра
-
Музей за съвременно изкуство в Нитерой, Бразилия
-
Музеу нову в Куритиба, Бразилия
-
Катедралата в Бразилия
-
Паласиу Итамарати, сградата на бразилското външно министерство в Бразилия, 1960 – 1970 г.
Източници
- ↑ Великият архитект Оскар Нимайер днес навършва 100 години, vesti.bg, 15.12.2007 г.
- ↑ ((en)) Niemeyer's Brasilia Photo Gallery: Year of Brazil at Queens College, CUNY.
- ↑ ((en)) Pritzker Prize 1988.
- ↑ Premio Príncipe de Asturias de las Artes 1989.
- ↑ ((en)) Praemium Imperiale Laureates Architecture 2004: Oscar Niemeyer.
Външни препратки
- ((pt)) Музеят „Оскар Нимайер“
- ((en)) Eduardo Graça, The Last of the Modernists (Интервю с Нимайер), сп. „Метрополис“, юни 2006
- арх. Лило Попов, „Оскар Нимайер, патриарх на Модернизма“, в. „Култура“, бр. 29 (2468), 27 юли 2007
- ((en)) Tribute to Oscar Niemeyer by Sancar Seckiner (видео)
|