Великоморавия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
(резюмето е премахнато)
Ред 98: Ред 98:
| епоха = [[Средновековие]]
| епоха = [[Средновековие]]
}}
}}
'''Великоморавия''', или '''Велика Моравия''' ({{lang|cs|Velká Morava, Velkomoravská říše}} – Великоморавска империя; {{lang|la|Moravia Magna}}), е средновековна [[славяни|славянска]] държава в Централна Европа.
'''Великоморавия''', или '''Велика Моравия''' ({{lang|cs|Velká Morava, Velkomoravská říše}} – Великоморавска царство; {{lang|la|Moravia Magna}}), е средновековна [[славяни|славянска]] държава в Централна Европа.


Съществува от началото на [[9 век|9]] (ок. [[830]]) до началото на [[10 век]] на територията на историческите региони [[Моравия]], [[Бохемия]], [[Силезия]] (в днешна [[Чехия]]), както и части от днешните [[Полша]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Австрия]].
Съществува от началото на [[9 век|9]] (ок. [[830]]) до началото на [[10 век]] на територията на историческите региони [[Моравия]], [[Бохемия]], [[Силезия]] (в днешна [[Чехия]]), както и части от днешните [[Полша]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Австрия]].


Предпоставки за нейното създаване са разделянето на [[Франки|Франкската империя]] и рухването на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Пръв неин владетел е [[Моймир I]]. Терминът ''Великоморавия'' за пръв път се употребява от [[Византия|византийския]] император [[Константин VII Порфирогенет]] в неговия труд ''„De Administrando Imperio“'' (''„За управлението на империята“'', ок. [[950]] г.).
Предпоставки за нейното създаване са разделянето на [[Франки|Франкската империя]] и рухването на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Пръв неин владетел е [[Моймир I|Моримир I]]. Терминът ''Великоморавия'' за пръв път се употребява от [[Византия|византийския]] император [[Константин VII Порфирогенет]] в неговия труд ''„De Administrando Imperio“'' (''„За управлението на империята“'', ок. [[950]] г.).


Столица на Великоморавия е град [[Велеград]], днес село в Чехия. Твърде интересна е тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]][http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението и на север е станало едва при княз [[Святополк I|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]].
Столица на Великоморавия е град [[Велеград]], днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]][http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението и на север е станало едва при княз [[Светомир|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]] е напълно невярна.


По времето на същетвуването на великоморавия територийте до река Дунав, сегашна Сърбия несъществува като самостоятелна държа а е част от Първото Българско царство. По времето на Хан Крум цялата тази територия е БЪЛГАРСКА. ([[Първа българска държава]] ). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за помощ срещу [[българи|Българските Ханове]], Готите от север и Франките от запад. По същото време Римската империя несъществува като империя а като отделни царства държави с много различни непрекъснато сменящи се владетели, По същето време започва оформянето на Венеция като търговски център и Роме като духовен със създаване на Ватикана или градът на господ. Римските валдения след разпадане на робовладелският строй и настъпването на средновековната инквизиция и ранно феодалното общество, характеризиращо се с множество епидемий, недостиг на храна, и постояни войни за надмощие, навлизането на исляма в северна африка и набезите на арабските племена в племена в днешен египед, запалването и изпепеляването на александрия, непрекъснати те войни с Византия за надмощие и контрол над градовете в северна африка и персия, както и поддържането на търгоските пътища на италиянските царе и Константинопол. Периода е характерен с непрекъснатите войни за надмощие между шиа и суни племена стремящи се да наложат или увеличат сверите на влияние над малоазиският полуостров, еросалим сирия и северна африка. Освен това исляма навлиза трайно в Египет, след разбиването и заграбването от Византия и рим на житните и оризови полета в северната или долената делта на нил. По това време е започва ислямското навлизане на исляма първо в египет, после в либия, мароко, алжир, тунис поради създаденият вакум или неспособност на рим да контролира провинцийте в северна африка. Византия води непрекъснати сухопътни войни и доминира над корабостроенето в средиземно море. Характерно за периода е използването на "гръцки огън" или опожаряване на противника вместо ограбване и заробване.
Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за помощ срещу [[българи]]те и [[германци]]те. Но освен това той иска от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като [[християнство]]то е проникнало в страната, но се проповядва на немски. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]].


Великоморавските князе искат от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като [[християнство]]то е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]].
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат Светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртта му в [[885]] г. е във [[Велеград]] и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки католици. През [[885]] година под натиска на немците папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.


Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат Светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртта му в [[885]] г. е във [[Велеград]] и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизма по това време несъществува в великоморавия. Папата и католицизма се настаняват на великоморавските територий с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набези на Норманите и франките, както и готите. През [[885]] година под натиска на немците папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.
При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече зависима от Кралство Германия. Разгромена е от [[маджари]]те през [[906]] година.

При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече зависима от Готите. Разгромена е окончателно от [[маджари|нахлуването на маджари]]те през [[906]] година.


== Архитектура ==
== Архитектура ==
{{обработка|обработка на машинен превод, източници}}
{{обработка|обработка на машинен превод, източници}}
Микулчице е подсилено от 19 век и по-късно се превърнало в голяма (2 km²) агломерация, състояща се от различни селища и укрепления, разпределени в продължение на няколко речни острови. Площта, оградена от укрепленията, е само малко по-малка от областта на съвременната „Империята на Франките“, столицата на област Регенсбург. Населението, изчислен на 2000 г., са живели от търговията и занаятите. Микулцице е и преди всичко религиозен център, с първата каменна църква построена около 800. В най-голямата сред тях има три храма, отвътре базилика с размери 35 м от 9 метра и отгоре с грандиозен купол. Единствената църква безопасно идентифицирана като Великоморавска и в същото време все още неразрушена от времето се намира в близост Копцани.

Нитра, вторият център на Империята, е управлявано автономно от наследник на династия като основните източници на доход са от данъци и търговия. Нитра се е състояла от пет големи укрепени селища и двадесет специализирани занаятчийски селища, което я прави реална столица за нейното време. Занаятите включват производството на луксозни стоки, като например бижута и стъкло. Агломерацията е била заобиколена от няколко по-малки укрепления и религиозни сгради (напр. в Dražovce и Zobor).

Братиславският Замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. Разкопките на гробището, разположени от базиликата, донесоха резултатите от Великоморавски бижута, подобни по стил и качество от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от Арнулф, краля на Източна Франция.


Замъкът Девин, в близост до Братислава, е охранявал Велика Моравия срещу честите нападения от Запада. Въпреки че някои автори твърдят, че той е построена едва по-късно като крепостта на кралете на Унгария, разкопки от стари славянски селищни писма твърдят, че е основан през 8 век. По време на Великоморавския период, Девинският замък е седалището на местен господар, чиито поданици били погребани около каменна християнската църква. Тези два замъка били засилени от малки укрепления в Девинската Нова Вес, Свати ЮР, както и от други.


Братиславският Замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. Разкопките на гробището, разположени от базиликата, донесоха резултатите от Великоморавски бижута, подобни по стил и качество от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от франкската империа Франция.
Повечето Великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Типичният Великоморавски дизайн е комбинирана стена от сух камък с вътрешната структура на дървен материал, напълнени с пръст. Укрепления обикновено се формира на няколко съседни помещения заедно с елитните сгради, концентрирани в центъра и занаятите в други заграждения. Повечето сгради били направени от дърво, но църковни и жилищни части са направени от камък. Понякога, по-рано, праисторически (Девински Замък) или римски (Братиславски Замък) укрепленията са били интегрирани. Най-малко няколко църкви (напр. в Братиславската, Девинската и Нитра) са украсени със стенописи, рисувани от прочути италиански майстори. Това е било доказано, защото химическият състав на цветовете е един и същ както в Северна Италия. В Нитра и Микулцице, няколко замъка и населени места образуват огромни подсилени градски агломерации. Много замъци работят като регионални административни центрове, управлявани от местен благородник. Например Дуцове е бил центърът на Вах, а Вах е управлявал Замъка Цепелин, а той от своя страна – Цепелинския регион. Най-големите замъци обикновено са били защитени от верига по-малки укрепления. Малки силни (например Замъка Беков) замъци също били построени за защита на търговските маршрути и да се осигури подслон за селяни в случай на военно нападение.


Повечето Великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Архитектурата от това време е смесица между Византиското и Римско влиание до установяването на Франкската империя.
Само няколко примера от Великоморавската архитектура са изцяло реконструирани или консервирани. Единствената все още постоянна сграда е църквата в Копцани, макар и няколко други ранни средновековни църкви (например в Констолони на Трибеком, Михаловце и Нитра), може да бъдат също Великоморавски. Два музея на открито, в близост до Модра и Ухерске Храдисте и Дуцове, са посветени на Великоморавската архитектура.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 03:12, 18 март 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Моравия.

Великоморавия
Velkomoravská říše
— независимо княжество
833 – 906
Знаме
Знаме
      
Територията на Великоморавия при управлението на Святополк I (871 – 894)
Територията на Великоморавия при управлението на Святополк I (871 – 894)
КонтинентЕвропа
СтолицаВелехрад
Официален езикславянски, латински
Религияславянско езичество, християнство
Форма на управлениенаследствена монархия
ДинастияМоймировичи
Предшественик
Аварски хаганат
Държава на Само
Моравско княжество
Нитранско княжество
Наследник
Бохемско херцогство
Лютичи
Източнофранкско кралство
Кралство Унгария
Днес част от Австрия
 Словакия
 Унгария
 Чехия
 Украйна
 Полша
Великоморавия в Общомедия
Покръстване на Великоморавия
„Кирил и Методий пристигат във Велехрад“, автор Йозеф Матхаузер
„Кирил и Методий пристигат във Велехрад“,
автор Йозеф Матхаузер
Карта
Покръстване на Великоморавия в Общомедия
Църква „Света Маргарита“
Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия
Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия
Местоположение
49.6034° с. ш. 18.1528° и. д.
Църква „Света Маргарита“
Местоположение в Словакия
Страна Словакия
окръгСкалица
селоКопчани
Археология
Видроманска църква
ПериодIХ век
ЕпохаСредновековие
Църква „Света Маргарита“ в Общомедия

Великоморавия, или Велика Моравия (на чешки: Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; на латински: Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.

Съществува от началото на 9 (ок. 830) до началото на 10 век на територията на историческите региони Моравия, Бохемия, Силезия (в днешна Чехия), както и части от днешните Полша, Словакия, Унгария, Австрия.

Предпоставки за нейното създаване са разделянето на Франкската империя и рухването на Аварския хаганат. Пръв неин владетел е Моримир I. Терминът Великоморавия за пръв път се употребява от византийския император Константин VII Порфирогенет в неговия труд „De Administrando Imperio“ („За управлението на империята“, ок. 950 г.).

Столица на Великоморавия е град Велеград, днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като Петер Юхас[1]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките Драва и Сава и разширението и на север е станало едва при княз Святополк, а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името Белград е напълно невярна.

По времето на същетвуването на великоморавия територийте до река Дунав, сегашна Сърбия несъществува като самостоятелна държа а е част от Първото Българско царство. По времето на Хан Крум цялата тази територия е БЪЛГАРСКА. (Първа българска държава ). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз Ростислав. През 862 година той изпраща пратеничество при византийския император Михаил III с молба за помощ срещу Българските Ханове, Готите от север и Франките от запад. По същото време Римската империя несъществува като империя а като отделни царства държави с много различни непрекъснато сменящи се владетели, По същето време започва оформянето на Венеция като търговски център и Роме като духовен със създаване на Ватикана или градът на господ. Римските валдения след разпадане на робовладелският строй и настъпването на средновековната инквизиция и ранно феодалното общество, характеризиращо се с множество епидемий, недостиг на храна, и постояни войни за надмощие, навлизането на исляма в северна африка и набезите на арабските племена в племена в днешен египед, запалването и изпепеляването на александрия, непрекъснати те войни с Византия за надмощие и контрол над градовете в северна африка и персия, както и поддържането на търгоските пътища на италиянските царе и Константинопол. Периода е характерен с непрекъснатите войни за надмощие между шиа и суни племена стремящи се да наложат или увеличат сверите на влияние над малоазиският полуостров, еросалим сирия и северна африка. Освен това исляма навлиза трайно в Египет, след разбиването и заграбването от Византия и рим на житните и оризови полета в северната или долената делта на нил. По това време е започва ислямското навлизане на исляма първо в египет, после в либия, мароко, алжир, тунис поради създаденият вакум или неспособност на рим да контролира провинцийте в северна африка. Византия води непрекъснати сухопътни войни и доминира над корабостроенето в средиземно море. Характерно за периода е използването на "гръцки огън" или опожаряване на противника вместо ограбване и заробване.

Великоморавските князе искат от василевса да му изпрати духовници, които да проповядват християнството на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход Константин-Кирил Философ и Методий.

Така в 863 г. във Велеград пристигат Светите братя Кирил и Методий, които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в 869 г. Седалището му до смъртта му в 885 г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизма по това време несъществува в великоморавия. Папата и католицизма се настаняват на великоморавските територий с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набези на Норманите и франките, както и готите. През 885 година под натиска на немците папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.

При Святополк I страната е все повече зависима от Готите. Разгромена е окончателно от нахлуването на маджарите през 906 година.

Архитектура


Братиславският Замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. Разкопките на гробището, разположени от базиликата, донесоха резултатите от Великоморавски бижута, подобни по стил и качество от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от франкската империа Франция.

Повечето Великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Архитектурата от това време е смесица между Византиското и Римско влиание до установяването на Франкската империя.

Външни препратки