Емилия Радева: Разлика между версии
м форматиране: 5x кавички, 2x тире, 31 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 28: | Ред 28: | ||
Завършва специалност актьорско майсторство във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на професор [[Боян Дановски]] през 1955 г. |
Завършва специалност актьорско майсторство във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на професор [[Боян Дановски]] през 1955 г. |
||
Започва работа в [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичния театър]] в [[Пловдив]] (1955 – 1958), а след това и в театъра на [[театър „Българска армия“|Театър на Народната армия]] (1958-). От 1959 г. е член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]]. Председател е на секция „Актьори“ при [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]](1980). Играе и в постановките на [[Театър 199]]: |
Започва работа в [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичния театър]] в [[Пловдив]] (1955 – 1958), а след това и в театъра на [[театър „Българска армия“|Театър на Народната армия]] (1958-). От 1959 г. е член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]]. Председател е на секция „Актьори“ при [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]](1980). Играе и в постановките на [[Театър 199]]: „Първата обич“ от Станислав Друмежки, реж. Любен Карабоиков; „Нечакана среща“ от Блага Димитрова, реж. Лена Ченчева, „Животът – това са две жени“ от Стефан Цанев, реж. Младен Киселов; „Ана Лиа“ от Дина Коча, реж. Леонтина Ардити; „Индийското въже“ от Кирил Станчев. |
||
През 1974 г. е удостоена със званието [[заслужил артист]], а 6 години по-късно и със званието [[народен артист]]. През 2003 г. е наградена с [[орден Стара планина]] – I степен „за приноса си за развитието на българското изкуство и култура“ |
През 1974 г. е удостоена със званието [[заслужил артист]], а 6 години по-късно и със званието [[народен артист]]. През 2003 г. е наградена с [[орден Стара планина]] – I степен „за приноса си за развитието на българското изкуство и култура“ |
||
Ред 52: | Ред 52: | ||
* „Света Йоана“ (Шоу) |
* „Света Йоана“ (Шоу) |
||
'''ТВ Театър''' |
'''ТВ Театър''' |
||
* „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) ([[Пелин Пелинов]]), 2 части |
* „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) ([[Пелин Пелинов]]), 2 части – [[Съба Вазова]] |
||
* „Съдии на самите себе си“ (1988) ([[Кольо Георгиев (писател)|Кольо Георгиев]]) |
* „Съдии на самите себе си“ (1988) ([[Кольо Георгиев (писател)|Кольо Георгиев]]) |
||
* „Да отгледаш кукувица“ (1987) ([[Дико Фучеджиев]]) |
* „Да отгледаш кукувица“ (1987) ([[Дико Фучеджиев]]) |
||
* „Татул“ (1986) ([[Георги Караславов]]) |
* „Татул“ (1986) ([[Георги Караславов]]) |
||
* „Меден месец“ (1985) ([[Николай Никифоров]]) |
* „Меден месец“ (1985) ([[Николай Никифоров]]) |
||
* „Дом за утре“ (1984) ([[Младен Денев]]) |
* „Дом за утре“ (1984) ([[Младен Денев]]) |
||
* „Ювиги хан“ (1982) ([[Рангел Игнатов]]), 2 части |
* „Ювиги хан“ (1982) ([[Рангел Игнатов]]), 2 части |
||
Ред 105: | Ред 105: | ||
| 1980 || [[Спилитим и Рашо]] || 20 || || жената на хаджията търговец (в 3-та серия) |
| 1980 || [[Спилитим и Рашо]] || 20 || || жената на хаджията търговец (в 3-та серия) |
||
|- |
|- |
||
| 1978 || [[Моите непознати]] || 2 || |
| 1978 || [[Моите непознати]] || 2 || || професор Нинова, ръководител на секцията |
||
|- |
|- |
||
| 1978 || [[Всички и никой]] || || || майката на Матей |
| 1978 || [[Всички и никой]] || || || майката на Матей |
||
Ред 129: | Ред 129: | ||
| 1971 || [[Железният светилник]] || || || Султана |
| 1971 || [[Железният светилник]] || || || Султана |
||
|- |
|- |
||
| 1970 |
| 1970 – 1971 || [[Ало, д-р Минев!]] || 5 || || Елена Минева, съпругата на д-р Минев |
||
|- |
|- |
||
| 1969 || [[Любовницата на Граминя]] – (''„L'amante di Gramigna“'')|| || Италия / България || майката на Джема |
| 1969 || [[Любовницата на Граминя]] – (''„L'amante di Gramigna“'')|| || Италия / България || майката на Джема |
Версия от 09:00, 18 март 2020
Емилия Радева | |
Родена | Емилия Евтимова Радева |
---|---|
Починала | |
Активност | 1954 – |
Брачен партньор | Любомир Димитров (1954 – 2001; смъртта му) |
Деца | 1 |
Награди | „Аскеер“ за цялостно творчество: 2013 |
Уебсайт |
Емилия Евтимова Радева е българска актриса.
Биография
Родена е на 23 май 1932 г. в град Радомир.
Завършва специалност актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Боян Дановски през 1955 г.
Започва работа в Драматичния театър в Пловдив (1955 – 1958), а след това и в театъра на Театър на Народната армия (1958-). От 1959 г. е член на СБФД. Председател е на секция „Актьори“ при СБФД(1980). Играе и в постановките на Театър 199: „Първата обич“ от Станислав Друмежки, реж. Любен Карабоиков; „Нечакана среща“ от Блага Димитрова, реж. Лена Ченчева, „Животът – това са две жени“ от Стефан Цанев, реж. Младен Киселов; „Ана Лиа“ от Дина Коча, реж. Леонтина Ардити; „Индийското въже“ от Кирил Станчев.
През 1974 г. е удостоена със званието заслужил артист, а 6 години по-късно и със званието народен артист. През 2003 г. е наградена с орден Стара планина – I степен „за приноса си за развитието на българското изкуство и култура“
През 2013 г. е наградена с „Аскеер“ за цялостно творчество.
Омъжена е за актьора Любомир Димитров до смъртта му през 2001 г. Семейството има една дъщеря.
Награди и отличия
- Заслужил артист (1974).
- Народен артист (1980).
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1973).
- Орден „НРБ“ (1982).
- Орден „Стара планина“ – I степен „за приноса си за развитието на българското изкуство и култура“ (2003).
- „II награда за женска роля“ за ролята и в пиесата „Я, колко макове“ на II национален преглед на българската драма и театър.
- „II награда за женска роля“ за ролята на (леля Пепа) в пиесата „От Земята до небето“ (1972).
- „I награда за женска роля“ за ролята на (Секула) на районен преглед на националната драма (1984).
- „Награда за женска роля“ на СБФД за ролята на (Невена) от тв сериал Дом за нашите деца (1988).
- Награда Аскеер „за цялостно творчество“ (2013).
Театрални роли
- „Животът, това са две жени“ (Стефан Цанев)
- „Света Йоана“ (Шоу)
ТВ Театър
- „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Съба Вазова
- „Съдии на самите себе си“ (1988) (Кольо Георгиев)
- „Да отгледаш кукувица“ (1987) (Дико Фучеджиев)
- „Татул“ (1986) (Георги Караславов)
- „Меден месец“ (1985) (Николай Никифоров)
- „Дом за утре“ (1984) (Младен Денев)
- „Ювиги хан“ (1982) (Рангел Игнатов), 2 части
- „Хубави дъждове“ (1982) (Димитър Панделиев)
- „Комендантът на Берлин“ (1980) (Вадим Собко)
- „Големият разговор“ (Герман Балуев и Александър Герман) (1978)
- „Сид“ (1971) (Пиер Корней)
Филмография
Година | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2015 | Сюриз – („Cerise“) | Франция | Таня | |
2013 | Вангелия | 12 | Беларус / Русия / Украйна | Магдалена, майката на Митко |
2012 | Инкогнита | България / Русия | старата майка | |
2006 | Заекът на Ватанен – („Le lièvre de Vatanen“) | Белгия / България / Франция | Маноара | |
2006 | Разследване | България / Германия / Холандия | майката | |
2003 | Вчерашни целувки | Веса | ||
2002 | Лист отбрулен | баба Линка, лелята на Веса | ||
1988 – 1991 | Бащи и синове | 6 | Невена Алданова | |
1988 | Неизчезващите | 5 | Невена Алданова | |
1987 | Време за път | 5 | Невена Алданова | |
1987 | Дом за нашите деца | 5 | Невена Алданова | |
1986 | Място под слънцето | Дамяна | ||
1986 | Една любов | |||
1984 | Дело 205/1913 П. К. Яворов | майката на Лора | ||
1982 | Милионите на Привалов – (Die priwalov'schen Millionen) | 6 | ФРГ / Западен Берлин / България | майката на Антонина |
1982 | Почти ревизия | 4 | хазяйката Терзиева | |
1982 | Кристали | Ана | ||
1980 | Спилитим и Рашо | 20 | жената на хаджията търговец (в 3-та серия) | |
1978 | Моите непознати | 2 | професор Нинова, ръководител на секцията | |
1978 | Всички и никой | майката на Матей | ||
1978 | Талисман | майката | ||
1977 | Юлия Вревска – („Юлия Вревская“) | 2 | СССР / България | майката на Карабелов |
1977 | Матриархат | Жела | ||
1976 | Снаха | Юрталаница | ||
1976 | Не си отивай! | Цонева | ||
1976 | Спомен за близначката | Асенка | ||
1974 | Селкор | Костовица | ||
1973 | Последната дума | шивачката | ||
1973 | Тигърчето | учителката | ||
1971 | Железният светилник | Султана | ||
1970 – 1971 | Ало, д-р Минев! | 5 | Елена Минева, съпругата на д-р Минев | |
1969 | Любовницата на Граминя – („L'amante di Gramigna“) | Италия / България | майката на Джема | |
1969 | Иконостасът | Султана Глаушева | ||
1968 | Случаят Пенлеве | 3 нов. | г-жа Крушева | |
1965 | Неспокоен дом | Донка Манасиева | ||
1961 | А бяхме млади | Надя | ||
1960 | Случаен концерт | Елен | ||
1958 | Сиромашка радост | Христина | ||
1957 | Животът си тече тихо... | Шели | ||
1957 | Легенда за любовта – („Legenda o lásce“) | Чехословакия / България | Ширин | |
1956 | Ребро Адамово | Зюлкер | ||
1956 | Точка първа | Ружа | ||
1954 | Песен за човека |
- Да избереш живота (2005) – документален
Външни препратки
- Български актьори и актриси
- Театрални актьори и актриси
- Заслужили артисти (България)
- Народни артисти (България)
- Носители на Аскеер
- Носители на Икар
- Носители на орден „Народна република България“
- Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
- Носители на орден „Стара планина“
- Почетни граждани на София
- Родени в Радомир