Министерство на културата на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Общи промени
Ред 57: Ред 57:
През годините на прехода структурата на министерството се променя многократно. То се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е ''Колегиумът на министерството''. През февруари 2005 г. МК е преструктурирано в '''Министерство на културата и туризма'''.
През годините на прехода структурата на министерството се променя многократно. То се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е ''Колегиумът на министерството''. През февруари 2005 г. МК е преструктурирано в '''Министерство на културата и туризма'''.


С решение на Народното събрание от [[16 август]] [[2005]] г. министерството отново е Министерство на културата.<ref>[http://mc.government.bg/page.php?p=1&s=11&sp=0&t=0&z=0 Институционалните промени в системата на управление на културата.] – mc.government.bg</ref>
С решение на Народното събрание от [[16 август]] [[2005]] г. министерството отново е Министерство на културата.<ref>[http://mc.government.bg/page.php?p=1&s=11&sp=0&t=0&z=0 Институционалните промени в системата на управление на културата]. – mc.government.bg</ref>


== Структура ==
== Структура ==

Версия от 14:40, 21 март 2020

Министерство на културата
Информация
Основаване6 февруари 1954 г.
Предходни органиМ-во на пропагандата
М-во на информацията и изкуствата
ЮрисдикцияПравителство на България
СедалищеСофия, България
Бюджет? лева (2015 г.)[1]
РъководителБоил Банов, министър на културата
Уебсайтwww.mc.government.bg
Карта

Министерството на културата (МК) е българска държавна институция с ранг на министерство, която се оглавява от политическо лице, член на правителството на Народна република България (1954 – 1957) и Република България (от 1990). Ведомството ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика.

Под негова юрисдикция са паметниците на културата, музеите, историческите забележителности, театрите, операта, балетът, някои средни училища с национално значение, като Национално училище за музикално и танцово изкуство /НУМТИ/ „Добрин Петков“, Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна, Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел, Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ в Широка лъка и други. Министерството осъществява международното сътрудничество в областта на културата, издава лицензи за защита на авторското и сродните му права, контролира българските културни институти в чужбина, ръководи и Националния дарителски фонд „13 века България“.

История

Министерството на културата води началото си от основаната през 1941 година Дирекция на националната пропаганда. Тя е създадена като извънредна мярка за времето на Втората световна война и има за цел да координира работата на цензурата и да ръководи държавната пропаганда във военновременните условия. Дирекцията е пряко подчинена на Министерския съвет, като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър-председателят, министърът на вътрешните работи и народното здраве или министърът на правосъдието.[2]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Дирекцията на националната пропаганда получава ранг на министерство. В условията на налагащия се тоталитарен режим тя продължава да функционира и след края на войната – като Министерство на пропагандата (1944 – 1945), Министерство на информацията и изкуствата (1945 – 1947), Комитет за наука, изкуство и култура (1947 – 1954), Министерство на културата (1954 – 1957).

През този период Министерството на пропагандата се превръща в едно от ключовите ведомства на тоталитарния режим, обединявайки множество самостоятелни в миналото организации и ведомства. Негови централни структури са отговорните за средствата за масова информация Дирекция „Печат и пропаганда“ и Дирекция „Радиоразпръскване“, които непосредствено след преврата са поставени под прекия контрол на Българската комунистическа партия. На Дирекция на народната култура е възложено финансирането на културните дейности и интегрирането на културните организации в структурата на тоталитарния режим.[3]

През 1957 г. в едно министерство са обединени просветата и културата. През 1963 г. е създаден Комитет за култура и изкуство с ранг на министерство, който през 1966 г. е преименуван в Комитет за изкуство и култура, а през 1977 – в Комитет за култура. На 16 февруари 1990 г. е създадено Министерство на културата, което в периода януари – юни 1993 г. отново е обединено в Министерство на образованието, науката и културата. С Постановление на МС от 19 юли 1993 г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.

През годините на прехода структурата на министерството се променя многократно. То се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е Колегиумът на министерството. През февруари 2005 г. МК е преструктурирано в Министерство на културата и туризма.

С решение на Народното събрание от 16 август 2005 г. министерството отново е Министерство на културата.[4]

Структура

Входът на сградата към Министерството на културата, 2012 г.

Към 01.10. 2015 г. министерството има следната структура:

  • Министър на културата
  • Политически кабинет – включва заместник-министрите, началника на кабинета, парламентарния секретар и директора на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, съветници на министъра.
  • Парламентарен секретар
  • Главен секретар
  • Инспекторат
  • Звено за вътрешен одит
  • Служител по сигурността на информацията
  • Финансов контрольор
  • Обща администрация, организирана в 4 дирекции:

1. дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси“; 2. дирекция „Връзки с обществеността и протокол“; 3. дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“; 4. дирекция "Управление на собствеността.

  • Специализирана администрация организирана в една главна дирекция и 6 дирекции:

1. Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“; 2. дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“; 3. дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“; 4. дирекция „Европейски програми и проекти“; 5. дирекция „Международни и регионални дейности“; 6. дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“; 7. дирекция "Авторско право и сродните му права

Ръководство

Към 2017 г. министерството има следното ръководство:

Вижте също

Външни препратки

Литература

  • Методиев, Веселин, Стоянов (съставители). Българските държавни институции 1879 – 1986: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г. с. 106 – 107.

Бележки

  1. МО. Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Източник „Данъци“ – Tita.bg
  2. Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 79 – 80.
  3. Еленков, Иван. Културната политика през времето на комунизма – партийно ръководство, идеология, институционални режими // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 535 – 536.
  4. Институционалните промени в системата на управление на културата. – mc.government.bg