Фернандес де Кордоба: Разлика между версии
{{lang-es}} => {{lang|es}} |
|||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден на [[1 септември]] [[1453]] година в [[Монтиля]] (днес провинция [[Кордоба (провинция)|Кордоба]]), Испания, в благородническото семейство на Педро Фернандес де Кордоба граф Агилар и Елвира де Херера. Баща му умира докато е още дете. Тъй като е втори син и не може да наследи титлите и парите на баща си, Гонсало се насочва към военна кариера. Като младеж участва в боевете срещу [[мюсюлмани]]те, окупирали [[Гренада]], а по-късно служи като паж в испанския кралски двор. |
Роден на [[1 септември]] [[1453]] година в [[Монтиля]] (днес провинция [[Кордоба (провинция)|Кордоба]]), Испания, в благородническото семейство на Педро Фернандес де Кордоба граф Агилар и Елвира де Херера.<ref>E. N. Williams, ''Dictionary of english and European History 1485-1789'', London 1980, p. 104</ref> Баща му умира докато е още дете. Тъй като е втори син и не може да наследи титлите и парите на баща си, Гонсало се насочва към военна кариера. Като младеж участва в боевете срещу [[мюсюлмани]]те, окупирали [[Гренада]], а по-късно служи като паж в испанския кралски двор. |
||
== Военна кариера == |
== Военна кариера == |
||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
Тази предварителна подготовка с ново въоръжение и тактика е подложена на проверка през 1503 г. отново в Италия при противопоставянето срещу френската войска. С шестхилядна армия в лозята на един хълм край [[Чериньола]] и без предварителна подготовка, войските на Кордоба въоръжени с аркебузи и пики разгромяват атакуващата 10-хилядна френска армия. Това е първата битка в световната история спечелена с огнестрелно оръжие. |
Тази предварителна подготовка с ново въоръжение и тактика е подложена на проверка през 1503 г. отново в Италия при противопоставянето срещу френската войска. С шестхилядна армия в лозята на един хълм край [[Чериньола]] и без предварителна подготовка, войските на Кордоба въоръжени с аркебузи и пики разгромяват атакуващата 10-хилядна френска армия. Това е първата битка в световната история спечелена с огнестрелно оръжие. |
||
След окупирането на [[Неапол]], французите отстъпват. На 29 декември 1503 г. испанската войска преминава |
След окупирането на [[Неапол]], французите отстъпват. На 29 декември 1503 г. в [[Битка при Гариляно (1503)|битката при Гариляно]] испанската войска преминава [[Гариляно|едноименната река]] под прикритието на тъмнината и френската армия е подложена на унищожителна атака с аркебузи и пики. Добре обучените командири на Кордоба, с минимум координация, провеждат успешно трудната военна операция.<ref>''[https://www.britannica.com/biography/Gonzalo-Fernandez-de-Cordoba Gonzalo Fernández de Córdoba]'', Encyclopedia Britannica</ref> През януари 1504 г. Кордоба превзема [[Гаета]]. Успешният военен поход на испанците и неспособността на френската армия да се противопоставят след големите им военни поражения, принуждават френския кралски двор да се откаже от претенциите си върху Неапол и да се сключи мир. |
||
След успешно проведените военни операции, Кордоба е наречен Големия капитан. Уплашен от популярността на Кордоба, новия испански крал Фердинанд нарежда да се върне в Испания като отнема командването му. Останал верен на краля си, Кордоба се оттегля в семейното имение, където умира на [[1 декември]] [[1515]] г. заразен с [[малария]] от похода в Италия. Погребан е в манастира Сан-Джеронимо в [[Гранада]]. Каменната му гробница е поставена до подхода към олтара на храма. |
След успешно проведените военни операции, Кордоба е наречен Големия капитан. Уплашен от популярността на Кордоба, новия испански крал Фердинанд нарежда да се върне в Испания като отнема командването му. Останал верен на краля си, Кордоба се оттегля в семейното имение, където умира на [[1 декември]] [[1515]] г. заразен с [[малария]] от похода в Италия. Погребан е в манастира Сан-Джеронимо в [[Гранада]]. Каменната му гробница е поставена до подхода към олтара на храма. |
||
| Ред 54: | Ред 54: | ||
[[Категория:Испански генерали]] |
[[Категория:Испански генерали]] |
||
[[Категория:Починали от малария]] |
[[Категория:Починали от малария]] |
||
[[Категория:Италиански войни]] |
|||
Версия от 08:51, 22 март 2020
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Фернандес де Кордоба.
| Фернандес де Кордоба Gonzalo Fernández de Córdoba y Aguilar | |
| испански генерал | |
.jpg) | |
| Роден |
1 септември 1453 г.
|
|---|---|
| Починал | 2 декември 1515 г.
|
| Националност |  Испания |
| Фернандес де Кордоба в Общомедия | |
Фернандес де Кордоба [1] (на испански: Gonzalo Fernández de Córdoba y Aguilar) е испански генерал.
Името на този пълководец се изписва в други източници като Гонсало Фернандес де Кордоба. С военните реформи и победите си, осъществява истинска революция във военното дело, като използва за пръв път огнестрелната аркебуза като оръжие. Заради военните му успехи е наричан „Големият капитан“ (El Gran Capitan). Много историци го определят като един от най-видните военни дейци на своето време.
Биография
Роден на 1 септември 1453 година в Монтиля (днес провинция Кордоба), Испания, в благородническото семейство на Педро Фернандес де Кордоба граф Агилар и Елвира де Херера.[2] Баща му умира докато е още дете. Тъй като е втори син и не може да наследи титлите и парите на баща си, Гонсало се насочва към военна кариера. Като младеж участва в боевете срещу мюсюлманите, окупирали Гренада, а по-късно служи като паж в испанския кралски двор.
Военна кариера
От 1482 до 1492 г. участва като младши офицер във войната срещу маврите, довела до края на тяхното 800–годишно господство в Испания. Проявява се като храбър войник и офицер, който успешно прилага усъвършенстваните си познания по военна техника и тактика.
Първият му поход като военачалник е неуспешен. През май 1495 г. повежда 21-хилядна армия към Италия, в помощ на неаполитанския крал и е прогонен от френския крал Шарл VIII. Лошата координация между испанските части и италианските съюзници, недобрата военна подготовка на испанските войски помагат за разгромът им при Семинара и за успеха на французите.
След поражението, Кордоба започва реорганизация и обучение на армията си. В пехотата включва войници, въоръжени с аркебузи – тежки пушки с кремък, с които може да се стреля от рамо. Разделя войниците си на маневрени части, а не както приетата дотогава събрана на едно място голяма войскова маса. Разработва нова стратегия за по-гъвкаво и ефективно използване на отделните видове войска по време на сражение. Ръководен от новите си идеи обучава армията си и постига много добра координация между пехота, артилерия и кавалерия.
Успехи на бойното поле
Тази предварителна подготовка с ново въоръжение и тактика е подложена на проверка през 1503 г. отново в Италия при противопоставянето срещу френската войска. С шестхилядна армия в лозята на един хълм край Чериньола и без предварителна подготовка, войските на Кордоба въоръжени с аркебузи и пики разгромяват атакуващата 10-хилядна френска армия. Това е първата битка в световната история спечелена с огнестрелно оръжие.
След окупирането на Неапол, французите отстъпват. На 29 декември 1503 г. в битката при Гариляно испанската войска преминава едноименната река под прикритието на тъмнината и френската армия е подложена на унищожителна атака с аркебузи и пики. Добре обучените командири на Кордоба, с минимум координация, провеждат успешно трудната военна операция.[3] През януари 1504 г. Кордоба превзема Гаета. Успешният военен поход на испанците и неспособността на френската армия да се противопоставят след големите им военни поражения, принуждават френския кралски двор да се откаже от претенциите си върху Неапол и да се сключи мир.
След успешно проведените военни операции, Кордоба е наречен Големия капитан. Уплашен от популярността на Кордоба, новия испански крал Фердинанд нарежда да се върне в Испания като отнема командването му. Останал верен на краля си, Кордоба се оттегля в семейното имение, където умира на 1 декември 1515 г. заразен с малария от похода в Италия. Погребан е в манастира Сан-Джеронимо в Гранада. Каменната му гробница е поставена до подхода към олтара на храма.
Въведената от Кордоба организация и тактика, както и усъвършенстването ѝ, и преминаването от военни действия с хладни към огнестрелни оръжия, обуславя испанското военно господство в Европа през XVI век.
Бележки
- ↑ Името е според основния източник „100 най-влиятелни пълководци на всички времена“, Майкъл Ланинг, Издателство Репортер, София, 1998, ISBN 954-8102-32-3
- ↑ E. N. Williams, Dictionary of english and European History 1485-1789, London 1980, p. 104
- ↑ Gonzalo Fernández de Córdoba, Encyclopedia Britannica
Източници
- Ланинг, Майкъл, 100 най-влиятелни пълководци на всички времена, Издателство Репортер, София, 1998, ISBN 954-8102-32-3