A
| Буква A a | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||
| Латиница | ||||||
| Aa | Bb | Cc | Dd | |||
| Ee | Ff | Gg | Hh | Ii | Jj | |
| Kk | Ll | Mm | Nn | Oo | Pp | |
| Rr | Ss | Tt | Uu | Vv | ||
| Ww | Xx | Yy | Zz | |||
A е първата буква от латинската азбука. Използва се практически във всички азбуки на латинска основа.[1] Буквата идва от гръцката буква алфа (Α, α), финикийската алеф, и етруската А.[2][3][4] Обозначава най-вече гласният звук [æ], но понякога и други варианти на този звук, например [ɑː] или [ɑːr]. Ползва се в състава на диграфи (например в латинския език – ae, а по-късно в транскрипцията – æ) или се снабдява с диакритични знаци.
История[редактиране | редактиране на кода]
За буквата А се предполага, че произлиза от египетските йероглифи и протосемитското писмо. Към 1600 пр. Хр. във финикийската азбука се появява буква наречена буква А. Нейното име е родствено от древните гърци.
 Египетски йероглиф „волска глава“ |
 Протосемитска „волска глава“ |
 Финикийския алеф |
 Гръцката алфа |
 Етруската A |
 Римското A |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The Latin alphabet // omniglot.com. Посетен на 24 януари 2022.
- ↑ The Latin alphabet // omniglot.com. Посетен на 24 януари 2022.
- ↑ Writing systems by language // omniglot.com. Посетен на 24 януари 2022.
- ↑ Latin alphabet | Definition, Description, History, & Facts // britannica.com. Посетен на 24 януари 2022.