STS-3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
STS-3
Данни за кораба
Име на корабаКолумбия
Полет на совалка №3
Полет на „Колумбия“ №3
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт22 март 1982 16:00:00 UTC
Кацане30 март 1981 16:04:46 UTC
Място на кацанеНортроп стрип Ню Мексико, писта 23
Продължителност на полета8 дни 0 часа 4 минути 46 секунди
Брой обиколки130
Изминато разстояние5 367 008 км
Височина на орбитата272 км
Апогей249 км
Перигей241 км
Наклон на орбитата38,0°
Период89,4 мин
Масана старта: 106 782 кг
при приземяването: 93 924 кг
полезен товар: 10 301 кг
NSSDC ID1982-022А
NORAD ID13106
Данни за екипажа
Членове на екипажа2
Снимка на екипажа

Джек Лузма (вляво) и Чарлс Фулертън
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-2 STS-4
STS-3 в Общомедия

STS-3 e космическа мисия на совалката Колумбия по програмата Спейс шатъл – космически кораб от четвърто поколение на САЩ. Основната цел на полета е изпитания на манипулатора за различни товари Канадарм. Това е първото изстрелване на совалката с небоядисан външен резервоар, както и единствената мисия, която се приземява в базата White Sands в щата Ню Мексико.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Основен екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост Астронавт
Командир Джек Лузма
два космически полета
Пилот Чарлс Фулертън
един космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Дублиращ екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Това е екипажът на бъдещата мисия STS-4:

Пост Астронавт
Командир Томас Матингли
един космически полет
Пилот Хенри Хартсфийлд
  • Броят на полетите е преди тази мисия.

Това е последният полет на НАСА, в който дублиращият екипаж е „неделим“. При следващите полети вече всеки негов член замества съответния отделен член от основния екипаж.

Полетът[редактиране | редактиране на кода]

Совалката „Колумбия“ стартира за трети път в 11:00 ч. EST на 22 март 1982 г.​​, на предварително планираната дата. Изстрелването е забавено с 1 час поради лека техническа неизправност. Екипажът се състои от командира Джек Лузма и пилота Чарлс Фулертън.

Основните цели на полета са продължаване тестовете на роботизираната ръка Канадарм и извършване на продължителни топлинни тестове на совалката чрез излагане на някои нейни части (опашка, нос и горна част) директно към Слънцето, за различни периоди от време.

В товарния отсек на „Колумбия“ отново, както и в предната мисия, се намирали инструментите за дистанционно сондиране DFI и OSTA-L, радиолокационната станция Shuttle Imaging Radar-A. С тяхна помощ е успешно осъществено сондиране на земните ресурси, качеството на околната среда, морски и метеорологични условия.

Мисията е планирана като 7-дневна, но поради падналите проливни дъждове и невъзможността за кацане на основната писта – Авиобазата Едуардс (Edwards Air Force Base) е удължена с един ден. Кацането е пренасочено на резервната писта – дъното на соленото езеро в полигона White Sands в щата Ню Мексико. Оборудването, необходимо за осигуряване кацането на совалката и следполетното и обслужване е пренесено дотам от над 1000 мили разстояние с помощта на железопътен транспорт и струва над 2 млн. долара.

„Колумбия“ каца успешно след 130 обиколки и пропътувани 5,4 млн. км. По време на полета си с продължителност 8 дни, 4 минути и 45 секунди совалката е изгубила 36 плочки от термоизолацията си, а 19 са били повредени. „Колумбия“ е върната в Космическия център „Кенеди“ на 6 април 1982 г.

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса:
    • При излитане: 106 782 кг.
    • При кацане: 93 924 кг.
    • Маса на полезния товар: 10 301 кг.
  • Перигей: 241 км.
  • Апогей: 249 км.
  • Инклинация: 38.0°
  • Орбитален период: 89.4 мин.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]