Ђ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирилска буква Ђ
Уникод (hex)
Главна: U+0402
Mалка: U+0452

Ђ, ђ е шестата буква от сръбската и босненската кирилици, използвана за обозначаване на звучната венечно-небна преградно-проходна съгласна [d͡ʑ] (д͡ьжь). Знакът Ђ е наложен към средата на 19 век от сръбския езиковед и реформатор Вук Караджич, заимствайки облика от буквата Ћ.

Буквата съответства на Đ, đ в латинския вариант на сръбската азбука (или т.нар. „га̀ица“, която използват и хърватите).

Въведената в македонската писмена норма буква Ѓ [ɟ]ь) се смята за производно и подобие на Ђ, въпреки различаващата се звукова стойност.

Ђ не трябва да се бърка с приличащите ѝ по външен вид Ћ [ʨ] и ѣ [æː].

Код Регистър Десетичен Шестнадесетичен Осмичен Двоичен
Уникод Главна 1026 0402 002002 0000010000000010
Малка 1106 0452 002122 0000010001010010
ISO 8859-5 Главна 162 a2 242 0010100010
Малка 242 f2 362 0011110010
Windows 1251 Главна 128 80 200 0010000000
Малка 144 90 220 0010010000

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]