Аборигени
Тази статия е за коренното население на Австралия. За коренното население на Централна Италия вижте Аборигени (Древен Рим). За общия смисъл вижте туземец.
| Аборигени | |
 | |
 | |
| Общ брой | 984 000[1] |
|---|---|
| По места | Австралия
|
| Език | английски и различни австралийски езици |
| Религия | традиционни вярвания, християнство |
| Сродни групи | папуаси, тасманийци |
| Аборигени в Общомедия | |
Аборигените са първите заселници на Австралийския континент, продължаващи да съществуват като самостоятелна група и след нашествието на европейците.[2]
Аборигените се заселват в Австралия преди повече от 40 хил. г., водейки много изолиран живот. Европейците пристигат на техните земи през XVII век и ги прогонват от там. Днес много от тях се чувстват маргинализирани от белите, но въпреки това се опитват да запазят своята племенна идентичност.
История[редактиране | редактиране на кода]
Аборигените са пристигнали в Австралия по време на последния ледников период. Тогава нивото на океана било ниско и те са дошли от Югоизточна Азия, придвижвайки се по провлаците и протоците. Когато ледът се стопил, нивото на водата се повишило и континентът останал напълно изолиран. В началото аборигените се настанявали край бреговете на океана или край реките, а по-късно се преместили във вътрешността на континента. Когато пристигнали в Австралия, европейците заварили около 500 различни племена.
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
По традиция аборигените се прехранват с лов. Те са номади – след като изминавали известно разстояние, се установяват за кратко до водоеми; отново потеглят, когато се изчерпват хранителните им запаси. Племената търгували помежду си, като си разменят стоки, например копия.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Аборигените живеят из цяла Австралия, но в сравнение с другите райони най-голяма е концентрацията им в Северната територия. При идването на европейските заселници по австралийските крайбрежия всяко от многобройните аборигенски племена имало своя самобитна култура. Смята се, че днес съществуват около 250 различни аборигенски езика и диалекта. Съвременните аборигени водят полуномадски начин на живот – събират семена, плодове и корени, занимават се с лов и риболов.
Аборигенската култура е много богата и включва традиционно изобразително изкуство, народни приказки, музика, танци. Голяма част от рисуваните картини и епически разкази от аборигените са посветени на произхода на Земята, на хората и на техните прадеди, съчетани с вярвания, наричани сънища. Според традициите и вярванията на аборигените обитаваните от тях земи не могат да бъдат продавани или отдавани за ползване. Те смятат за свещени много места в земите си. И все още другото име на аборигените е „деца на природата“.
Мит за Златната епоха[редактиране | редактиране на кода]
Аборигените вярват, че Златната епоха (времето на сънищата) е времето, когато прадедите им са изваяли земята и са създали всички животински видове и хората. Смятат, че тези първи създания живеят вечно като духове. Според тези вярвания човекът е част от природата и е тясно свързан с останалите живи същества. Рисунки на духовете от времето на сънищата (ачеринга), като този за Човекът-светкавица, покриват свещените скали и пещери на територията на племената.
Мит за Улуру (Скала Ейърс)[редактиране | редактиране на кода]
Аборигените вярват, че прадедите им са създали природата на Австралия и са поставили началото на обичаи и традиции, спазвани и днес. Прадедите са оставили следи от присъствието си в много свещени места като Улуру в Централна Австралия. Мястото се почита като светилище от местния народ аранда. Наречено е Скала Ейърс от първия неабориген, достигнал до скалата. През 1988 г. правителството на Австралия официално възстановява традиционното аборигенското име на скалното образувание – „Улуру“.
Съжителство[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че първите европейци достигат Австралия в началото на XVII век, масираното европейско заселване започва в Австралия около 200 г. по-късно, през 1788 г., като постепенно измества племената на аборигените от техните територии. Броят на аборигените в Австралия е около 400 хил. души или 2% от населението. Мнозина от тях живеят в градовете. Те започват да се възползват от помощта на правителството и да защитават своите граждански права.
Права върху земята[редактиране | редактиране на кода]
Когато европейците пристигнали в Австралия, те обявили земята за Terra Nullius, т.е. че тя не принадлежи на никого и че те имат правото да я завземат. В последно време аборигените водят кампания за възвръщане на правата си върху загубените територии и свещени места. През 1993 г. австралийското правителство отменя своята политика на Terra Nullius.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Още от ранните контакти с европейците езиците на аборигените излизат от употреба и започват да отмират. През 1972 г. правителството въвежда двуезична образователна програма. Децата днес се обучават на своите племенни езици, преди да научат английски език. На много от езиците на аборигените се издават книги и се излъчват радио- и телевизионни програми.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Estimates of Aboriginal and Torres Strait Islander Australians, 30 June 2021 | Australian Bureau of Statistics // 31 август 2023 г. Посетен на 13 декември 2023 г. (на английски)
- ↑ www.larousse.fr