Агата
Тази статия е за българската царица. За англосаксонската принцеса вижте Агата (съпруга на Едуард Изгнаника).
| Агата | |
| българска царица | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 90-те г. на X век
|
| Семейство | |
| Род | Комитопули |
| Баща | Йоан Хрисилий |
| Съпруг | Самуил |
| Деца | Мирослава Българска Теодора Косара Гаврил Радомир |
Агата е българска царица, съпруга на цар Самуил.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на управителя на драчкия протевон Йоан Хрисилий.[1] Според византийския хронист Йоан Скилица, който обаче не е съвременник на събитията, самият Йоан Хрисилий е пленник от град Лариса и като пленница оттам се появява и Агата в двора на Самуил[2]. От друга страна по-късно Скилица споменава, че от Лариса е и пленената Ирина, която става съпруга на Гаврил Радомир. Най-вероятно тези противоречиви сведения се дължат на грешка на по-късен преписвач и в действителност Агата не е родена в Лариса, а на адриатическото крайбрежие в град Драч, където за управител е назначен нейният баща.[3] Впрочем Йоан Хрисилий както и синовете му Никола и Теодор, а следователно и Агата, са българи по произход.[1]
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
Предполага се, че се омъжва за цар Самуил през 90-те години на X век, от когото има един син и няколко, вероятно четири дъщери (сред които са известни имената на две):[4]
- Мирослава (* X век, † XI век), съпруга на Ашот Таронит – арменец, византийски благородник от династията Багратуни
- Теодора Косара (* X век, † сл. 1019), съпруга на Иван Владимир, княз на сръбското княжество Дукля.
- Гаврил Радомир (* 970, † август 1015), цар на българите (1014 – март 1015)
Агата в литературата[редактиране | редактиране на кода]
Агата е един от централните образи в романа на Димитър Талев „Самуил, цар български“. Според романа на Талев Агата и Самуил имат общо 7 деца, две от които умират рано.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Павлов, Пламен (2020). Първите дами на Средновековна България. София: „БИ 93“ ООД, ISBN 978-619-7496-56-7
- Павлов, Пламен (2006). Търновските царици. Велико Търново: ДАР-РХ, ISBN 954-9489-04-3
- Андреев, Йордан, Лазаров, Иван, Петров, Пламен. „Кой кой е в средновековна България“, изд. „Петър Берон“, 2012. ISBN 978-619-152-012-1
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Проф. Пламен Павлов, „Цар Самуил и „Българската епопея“, София – Велико Търново, 2002“
- ↑ Georgii Cedreni. Ioannis Scylitzae. Historiarum Compendium, vol. VI, p. 284 (in Greek – Bulgarian language). ГИБИ.
- ↑ Lilie, Ralph-Johannes; Ludwig, Claudia; Pratsch, Thomas; Zielke, Beate (2013). Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften. Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt (in German). Berlin and Boston: De Gruyter
- ↑ „Кой кой е в средновековна България“, изд. къща „Петър Берон“, 1999 г., стр. 7. ISBN 954-402-047-0
