Алберт Велики

Алберт Велики
Albertus Magnus
	Алберт Велики Albertus Magnus
философ, богослов, епископ, светец
Роден	около 1200 г. Лауинген, Федерална република Германия
Починал	15 ноември 1280 г. (80 г.) Кьолн, Курфюрство Кьолн
Погребан	Кьолн, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Учил в	Падуански университет; Парижки университет
Канонизация
Почитан	Католическа църква
Канонизация	1931 г., Рим от Пий XI
Празник	15 ноември (Общ римски календар)
Покровителство	Синсинати, Охайо
	Алберт Велики в Общомедия

Алберт Велики (на латински: Albertus Magnus, наричан още Албертус Магнус или Алберт от Кьолн) е немски философ, богослов, светец на Католическата църква и доминикански епископ. Член на Доминиканския орден, приемащ философските идеи на Аристотел.

За него[редактиране | редактиране на кода]

Завършил е бакалавърския факултет на Парижкия университет със специалност философия на седемте свободни науки.

Той е един от учителите на църквата и е известен както с всеобхватните си познания по философия, богословие и естествени науки, така и с приносите си за мирното съвместно съществуване на наука и религия.

Смята се за най-големия немски средновековен философ и богослов. Учител е на Тома от Аквино. Той е този, който въвежда учението на Аристотел в християнската теология и средновековна философия. Сумира знанието под арабското влияние на средновековните философи. Има три периода:

1. Теологически период – „За природата на благото“, „Сума за сътворените неща“;

2. Коментари върху Псевдо Дионисий Ареопагит и „Никомаховата етика“ на Аристотел;

3. Коментари върху трудове на Аристотел и Боеций (опонира им) – „Книга за причините“, „За душата“.

De natura et origine animae, За природата и произхода на душата, Alberti Magni Opera Omnia, ed. Borgnet, vol. IX, Paris, 1890., превод от латински Евелина Митева, в: Алберт Велики, За Душата. За интелекта., изд. Изток-Запад, С., 2010.
De intellectu et intelligibile, За интелекта и умопостигаемото Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine., Alberti Magni Opera Omnia, ed. Borgnet, vol. IX, Paris, 1890., превод от латински Евелина Митева, изд. Изток-Запад, С., 2010 и в списание Philosophia Архив на оригинала от 2016-10-30 в Wayback Machine..

↑ bollst // Посетен на 16 октомври 2020 г.
↑ Nouveau Dictionnaire des auteurs de tous les temps et de tous les pays. Т. 1. с. 41.
↑ resource.database.rag-online.org

Collins, David J. „Albertus, Magnus or Magus?: Magic, Natural Philosophy, and Religious Reform in the Late Middle Ages.“ Renaissance Quarterly 63, no. 1 (2010): 1 – 44.
Honnefelder, Ludger (ed.) Albertus Magnus and the Beginnings of the Medieval Reception of Aristotle in the Latin West. From Richardus Rufus to Franciscus de Mayronis, (collection of essays in German and English), Münster: Aschendorff, 2005.
Kovach, Francis J. & Shahan, Robert W. Albert the Great. Commemorative Essays, Norman: University of Oklahoma Press, 1980.
Miteva, Evelina. "The Soul between Body and Immortality: The 13th Century Debate on the Definition of the Human Rational Soul as Form and Substance" Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine., in: Philosophia: E-Journal of Philosophy and Culture, 1/2012. ISSN: 1314 – 5606.
Resnick, Irven (ed.), A Companion to Albert the Great: Theology, Philosophy, and the Sciences, Leiden, Brill, 2013.
Wallace, William A. Albertus Magnus, Saint // Dictionary of Scientific Biography. Т. 1. New York, Scribner & American Council of Learned Societies, 1970. ISBN 978-0-684-10114-9. с. 99 – 103. Архив на оригинала от 2021-03-08 в Wayback Machine..

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Алберт Велики

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за