Албрехт V (Саксония-Лауенбург)

Албрехт V
	Албрехт V
херцог на Саксония-Лауенбург
Роден	средата на 30-те години на XIV век
Починал	60-те години на XIV век
Управление
Период	1356 – 1370
Семейство
Баща	Албрехт IV
Братя/сестри	Йохан III

Вижте пояснителната страница за други личности с името Албрехт V.

Албрехт V фон Саксония-Лауенбург (на немски: Albrecht V von Sachsen-Lauenburg; * ок. 1335; † 1370) от род Аскани, е от 1356 до 1370 г. херцог на Саксония-Лауенбург (линията Бергедорф-Мьолн).

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на херцог Албрехт IV фон Саксония-Лауенбург (1315 – 1344) и първата му съпруга Беата от Шверин († пр. 1341), дъщеря на Гунцелин VI, граф на Шверин, и Рихардис фон Текленбург. Брат е на Йохан III (ок. 1335 – 1356), херцог от 1344 г., и на Ерих III († 1401), първо домхер, херцог от 1370 г.

Албрехт V управлява частта Мьолн и Бергедорф и след ранната смърт на брат му Йохан III през 1356 г. поема управлението на херцогство Саксония-Лауенбург. Той има големи финансови задължения. През 1359 г., със съгласието на брат му Ерих, той продава Мьолн за 9737 ½ марки на ханзейския град Любек.^[1] През 1360 г. той взема пари от херцог Ерих II фон Саксония-Лауенбург като залага за сигурност дворец Бергедорф, където живее.^[2] Тези две залагания водят при Ерих IV и Ерих V до война между Любек и Хамбург и до загубата на тази половина от херцогството.

Липсата на пари кара Албрехт да помага на пътните крадци и дори да ги приютява дори в дворец Бергедорф. Затова околните градове се решават да завладеят дворец Бергедорф и да го разрушат. Този план не се осъществява, понеже Албрехт може да се разбере с градовете.

Албрехт V се жени на 25 януари 1366 г. за Катарина фон Верле-Гюстров († 17 декември 1402), дъщеря на Николаус III фон Верле-Гюстров и втората му съпруга Мехтхилд фон Холщайн-Пльон, дъщеря на граф Йохан III фон Холщайн-Кил. Бракът е бездетен.

Албрехт умира през 1370 г. и е наследен като херцог от брат му Ерих III.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Olaf Matthes und Bardo Metzger: Bergedorfer Personenlexikon. 2. Auflage. Museum für Bergedorf und die Vierlande, Hamburg 2003, ISBN 3-935987-03-X.
Dr. Jörg Meyn: Überlegungen zur Entstehung und frühen Geschichte des Schlosses zu Bergedorf. In: Lichtwark-Heft Nr. 68. Verlag HB-Werbung, Hamburg-Bergedorf 2003, ISSN 1862 – 3549.
Harald Richert: Zwischen Bille und Elbe. Verlag Otto Heinevetter, Hamburg 1987, ISBN 3-87474-966-5.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Victoria Overlack: Das Bergedorfer Schloss – Een sloten Huß, Entstehung – Funktionen – Baugeschichte. Museum für Bergedorf und die Vierlande, Hamburg 2008, ISBN 978-3-936300-49-9, S. 30.
↑ Elisabeth Raiser, Städtische Territorialpolitik im Mittelalter: eine vergleichende Untersuchung ihrer verschiedenen Formen am Beispiel Lübecks und Zürichs, Lübeck and Hamburg: Matthiesen, 1969, (Historische Studien; 406), p. 88, simultaneously: Hamburg, Univ., Diss., 1969.

[1] Victoria Overlack: Das Bergedorfer Schloss – Een sloten Huß, Entstehung – Funktionen – Baugeschichte. Museum für Bergedorf und die Vierlande, Hamburg 2008, ISBN 978-3-936300-49-9, S. 30.

[2] Elisabeth Raiser, Städtische Territorialpolitik im Mittelalter: eine vergleichende Untersuchung ihrer verschiedenen Formen am Beispiel Lübecks und Zürichs, Lübeck and Hamburg: Matthiesen, 1969, (Historische Studien; 406), p. 88, simultaneously: Hamburg, Univ., Diss., 1969.

[1]

[2]