Александрия (дем Александрия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Александрия.

Александрия
Αλεξάνδρεια
— село —
Гърция
40.6283° с. ш. 22.4454° и. д.
Александрия
Централна Македония
40.6283° с. ш. 22.4454° и. д.
Александрия
Берско
40.6283° с. ш. 22.4454° и. д.
Александрия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАлександрия
Географска областУрумлък
Надм. височина8 m
Население15 906 души (2021 г.)
Пощенски код593 00
Телефонен код2333
Официален сайтwww.alexandria.gr
Александрия в Общомедия

Александрия или Гида (на гръцки: Αλεξάνδρεια, до 1953 Γιδάς, Гидас[1]) е град в Република Гърция, център на дем Александрия, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в Солунското поле, на надморска височина от 8 m на 26 километра севроизточно от град Бер (Верия).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Гара Гида-Капсохора, около 1891 – 1894 г. Фото Пол Зепджи

В XIX век Гида е гръцко село в Солунска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от XIX век. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Идас (Idàs), Камбанийска епархия, живеят 1080 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гида (Гидахоръ) живеят 410 гърци християни и 60 цигани.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гида (Guida) има 600 гърци и функционира гръцко училище.[5]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Гидас (Γιδᾶς) е елиногласно село в Кулакийската епископия с 660 жители с гръцко съзнание. В селото работи четирикласно смесено гръцко училище с 50 ученици (45 мъже и 5 жени) и 1 учител.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Омъжена жена от Гида в традиционна урумлъшка носия в началото на XX век

В 1912 година по време на Балканската война в Гида влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 паланката остава в Гърция. В 1953 година градчето е преименувано на Александрия.

Гара Гида в 1920 година се води отделно селище с 22 жители. По-късно е слята с града.[7]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Гида като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

Започвайки от североизток, за граница служи Вардар от неговото устие до вливането на Караасмак, след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея (Бер) до селата Микрош и Туркохори, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста (Негуш), която въпреки че е български град, е на път да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата Тарман и Ая Марина са български. Гръцките гранични села следователно са Плати, Палйохори, чиито жители са дошли от Кулакия, Гида, Ресна, Пископи (също известен брой български семейства), Кавашла, Ставрос, Микрос или Микровутци, Туркохори (българи и гърци), Яворница, Рупен, Няуста.[8]

След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Гида е смесено местно-бежанско селище с 35 бежански семейства и 134 жители бежанци.[9] В 1953 година името на паланката е сменено на Александрия.

Прекръстени с официален указ местности в дем Александрия на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Надаси Ναντάσι Диаманди Διαμάντι[10]
Врезос Βρέζος Врия Βρύα[10]
Закос Ζάκκος Закас Ζάκας[10]
Катуна[11] Κατούνα Катина Κατίνα[10] местност на С от Неохори[11]
Цаирия[11] Τσαΐρια Ливадија Λιβάδια[10] местност на СИ от Неохори[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 715[2] 854[2] 1151[2] 1752[2] 3083[2] 6168[2] 8199[2] 10543[2] 12109[2] 13229 14821

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Александрия

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 8. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  6. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  7. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 11. (на македонска литературна норма)
  8. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2379. (на гръцки)
  11. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. Ανέκδοτα έγγραφα και άγνωστα στοιχεία για κλεφταρματολούς και για την επανάσταση (1821-1822) στη Μακεδονία και ιδιαίτερα στον Όλυμπο, Γεώργιος Χ. Χιονίδης, Βέροια 1979[неработеща препратка]