Александрово (област Стара Загора)
За останалите български села с това име вижте Александрово.
| Александрово | |
  Александрово  Александрово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1900 души[1] (15 март 2024 г.) 24,2 души/km² |
| Землище | 78.63 km² |
| Надм. височина | 456 m |
| Пощ. код | 6154 |
| Тел. код | 04369 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 00309 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Павел баня Иса Бесоолу (ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Александрово Ахмед Фъртън (ДПС) |
| Александрово в Общомедия | |
Александрово е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Александрово се намира в планински район между Стара планина и Средна гора, през което лъкатуши река Тунджа.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Александрово се е възродило много отдавна на територията, на която се намира и сега.
Стари имена на селото са Окчилар (Окчълар) и Огджълу. През 1879 г. е преименувано на Александрово в чест на руския император Александър II.[2]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На няколко километра от китното селце се намира Средна гора. С огромна растителност и голям животински свят Стара планина е и известна с най-високата си точка, а именно връх Висок. Преди много години, дори и векове едни легенди разказват, че на този връх е имало село, което било тихо, закътано и необезпокоявано от никой. Докато други разказват, че там е имало огромна крепостна стена, с която хората се предпазвали от желанието на мъстители за поробване от турски от други племена. Но каквото и да е имало там, то сега там има малка барака наричана от местните хора „манастирчето“. Река Tунджа тече точно по средата на селото. В селото има предимно преобладаващо ромско и турско население. Младото българско население не се задържа в селото поради липсата на работа и голямото разстояние до града (Казанлък).
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Училището в селото е открито почти незабавно след Освобождението – през 1879 г. През 1881 г. е построена църквата, а през 1896 г. е създадено читалището „Кирил и Методий“.[2][3]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 22 март всяка година се организира кукерски събор за посрещането на пролетта.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Александрово
- Д. Хр. Неделчев (1882 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Константинова, Цанка. Топонимията на Казанлъшко. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2008. ISBN 978-954-524-629-6. с. 9 – 12.
- ↑ Детайлна информация за читалище – „Кирил и Методий – 1896 г.“ // Публичен регистър на народните читалища. Посетен на 29 януари 2022.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
| ||||||||
