Амори I (Йерусалим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Амори I
крал на Йерусалим, граф на Яфа и Аскалон
Роден
1136 г.
Починал
11 юли 1174 г. (38 г.)
Герб
Семейство
РодАнжуйска династия
БащаФулк Йерусалимски
МайкаМелисенда Йерусалимска
Братя/сестриСибила Йерусалимска
Джефри Плантагенет
Балдуин III
Сибила Анжуйска
СъпругаАгнес (Едеса) (1157)
Мария Комнина (29 август 1167)
ДецаБалдуин IV
Сибила Йерусалимска
Изабела I
Амори I в Общомедия

Амалрих I Йерусалимски или Алмерик I, Амори I (на френски: Amaury I de Jérusalem, Amalrich I, Aimery; * 1136, † 11 юли 1174, Йерусалим) от Дом дьо Шато-Ландон, е крал на Йерусалим от 1162 до 1174 г., граф на Яфа и Аскалон.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Амалрих I, изображение от 13 век

Той е вторият син на крал Фулк (1092 – 1144) и кралица Мелисенда (1105 – 1161), дъщеря на крал Балдуин II. По-малък брат е на крал Балдуин III (1131 – 1162).

През 1151 г. Амалрих I получава от брат си графство Яфа, което през 1153 г. става Графство Яфа и Аскалон. След смъртта на бездетния Балдуин III на 18 февруари 1162 г. Амалрих е коронован за крал на Йерусалим от латинския патриарх на Йерусалим Амалрих от Несле. Неговото управление се концентрира върху Египет.

Пет години Амалрих и Ширкух, генерал на Нур ад-Дин Зенги (владетел на Дамаск и Алепо), се бият за притежаването на Египет. През 1164, 1167 и 1168 г. Амалрих напада без успех Египет. Третият кръстоносен поход, подпомаган от Мануил I Комнин, е победен в Дамиета. Войната завършва, когато Саладин, племенник на Ширкух, сам се провъзгласява за везир, а след смъртта на фатимидския халиф през 1171 г. – и за султан.

През 1169, 1171 и 1173 г. Амалрих изпраща посланици в Западна Европа, за да молят за помощ. През 1170 г. Саладин напада и завладява Ейлат на Червено море, но трябва да се занимава с противника си Нур ад-Дин. През 1174 г. Амалрих и Нур ад-Дин умират. Саладин поема властта също и в Сирия и успява да унищожи кралството заради поредицата от слаби крале на йерусалимския престол.

Амалрих I е вторият йерусалимски крал, роден в Палестина, и подобно на брат си Балдуин III, е повече учен, отколкото военен. Амалрих нарежда Гийом от Тир да напише историята на кралството и през свободното си време често изучава законите на държавата си. Католическата църква не му се доверява.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

Женитбата на Амалрих I и Мария Комнина в Тир през 1167, Histoire d'Outremer, рисувана в Париж ок. 1295 – 1300, (Bibliothèque Municipale, Epinal).

Първи брак: най-късно от 1158 г. Амалрих I е женен за Агнес от Едеса (1149 – 1184), дъщеря на Жослен II (1131 – 1150, граф на Едеса (Дом Куртене) и на Беатрис, вдовица на Райналд от Мараш († 1149). С нея той има две деца:

  • Сибила (* 1159, † 1190), 1186 – 1190 кралица на Йерусалим
  • Балдуин IV (* 1161, † 1185), 1174 – 1183 крал на Йерусалим

През 1162 г., за да може да е коронован, Амалрих трябва да анулира брака си с Агнес заради близка кръвна роднинска връзка (тя е негова трета братовчедка).

Втори брак: през 1167 г. Амалрих I се жени за Мария Комнина (1154 – 1217), дъщеря на византийския дук Йоан Комнин и на Мария Таронитиса и роднина на византийския император Мануил I Комнин. Сватбата между Мария и Амалрих I е тържествено отпразнувана в Тир на 29 август 1167 г. С нея той има една дъщеря:

След неговата смърт на 11 юли 1174 г. на 38 години, вдовицата му Мария Комнина се омъжва през 1177 г. за барон Балиан от Ибелин (1140 – 1193).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]