Анна Мария Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Мария Сфорца
Херцогиня на Ферара, Модена и Реджо
Анна Мария Сфорца
Управление12 януари 149130 ноември 1497
НаследилаЕлеонора Арагонска
Наследена отЛукреция Борджа
Лични данни
Родена
Починала
30 ноември 1497 г. (21 г.)
Погребана вМанастир „Сан Вито“ във Ферара
Други титлиПринцеса на Милано
Семейство
ДинастияСфорца по произход
Д'Есте по брак
БащаГалеацо Мария Сфорца
МайкаБона Савойска
БракАлфонсо I д’Есте
Потомцисин
Герб
Анна Мария Сфорца в Общомедия

Анна Мария Сфорца (на италиански: Anna Maria Sforza, * 19 юли 1473 в Милано, Миланско херцогство, + 30 ноември 1497 във Ферара, Херцогство Ферара) от семейство Сфорца е принцеса на Милано и чрез брак херцогиня на Ферара, Модена и Реджо.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на Галеацо Мария Сфорца (* 1444, † 1476), 5-и херцог на Милано, и на втората му съпруга Бона Савойска (* 1449, † 1503). Нейни дядо и баба по бащина линия са миланският херцог Франческо I Сфорца и Бианка Мария Висконти, а по майчина – Лудвиг Савойски, 2-ри херцог на Савоя, и Анна дьо Лузинян.

Когато е на пет месеца, баща ѝ е убит в църквата „Санто Стефано“ в Милано на 26 декември 1476 г. на празника на Свети Стефан от трима високопоставени служители на миланския двор.

Има двама братя и една сестра:

Има и двама полубратя и две полусестри от връзката на баща ѝ с Лукреция Ландриани, и двама полубратя от връзката му с Лучия Марлиани.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

4-годишната Анна е сгодена за 1-годишния Алфонсо д'Есте, син и наследник на Ерколе I д'Есте, 2-ри херцог на Ферара, Модена и Реджо чрез договор, подписан на 20 май и ратифициран в Милано на 14 юли 1477 г.[1] Сватбените договори са подписани във Ферара през април или май 1490 г. от Франческо Казати по заповед на 7-ия херцог на Милано Лудовико „Мавъра“. Зестрата на булката е определена на 40 хил. дуката, същата като тази на Беатриче д'Есте, съпруга на Лудовико „Мавъра“. Бракът е отпразнуван на 17 януари 1491 г. в Милано и на 13 февруари във Ферара.[2]

В списъка с чеиза на Анна, съставен на 22 януари 1491 г., се открояват бижутата: освен многобройни нанизи перли, огърлица от златни орнаменти с 64 диаманта, 33 рубина и 98 перли, фиба във форма на роза с голям „баласо“ (камък, подобен на рубин), придружен от диаманти, изумруди и перли. Анна има много изискани декорирани сандъци за чеиза и подобно на другите млади булки тя има и кукла („пика“), за която са шити рокли, подобни на тези на най-богатите дами от онова време и са създавани миниатюрни мебели.[3]

Бракът не е щастлив: русата и неженствена Анна, през цялото време облечена като мъж, отказва да консумира брака, предпочита женската компания и прекарва всяка нощ с малка чернокожа робиня.[4] От друга страна хуманистът Бонавентура Пистофило я описва като „красива и много мила“. Тя е културна, сдържана, интелигентна жена, противоположност на безразсъдния ѝ и импулсивен съпруг Алфонсо д'Есте. Кореспондира си с Беатриче д'Есте, чиято голяма приятелка е.

Анна Мария умира на 21 години на 30 ноември 1497 г. при раждане на първия си син, който умира малко след като е кръстен. Според други източници тя ражда син на име Алесандро, починал на 17-годишна възраст през 1514 г.[5][6][7]

Майката и детето са погребани в манастира Сан Вито (изчезнал през 21 век), чийто покровителка е тя.[8][9] Смъртта ѝ слага край на връзката между семействата Сфорца и Есте. Алфонсо не присъства на погребението, тъй като лицето му е обезобразено от сифилис.[10] Той се жени на 2 февруари 1502 г. за Лукреция Борджа, от която има шест деца.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 17 януари 1491 г. в Милано и на 13 февруари във Ферара за Алфонсо д'Есте (* 21 юли 1476 във Ферара, Херцогство Ферара, † 31 октомври 1534, пак там), от 1505 г. 3-ти херцог на Ферара, Модена и Реджо, от когото има един син:

  • син (*/† октомври 1534)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Archi. St. Lomb., 1882, p. 483
  2. Както пише в „Хроники 1471 – 1494“ от Уго Калефини, биограф съвременник на Ерколе I и на неговия син Алфонсо I
  3. Storia e storie (di donne): Anna Sforza, la principessa dimenticata // Посетен на 5 ок.т 2021.
  4. Geneviève Chastenet: Lucrezia Borgia (Spanish version) 1995, Javier Vergara Editorial, p. 200
  5. Alessandro d'Este in: geneanet.org [посетен на 5 октомври 2021 г.]
  6. Alessandro d'Este in: geneall.net [посетен на 5 октомври 2021 г.].
  7. Alessandro d'Este в: Genealogy Database by Herbert Stoyan. Архивиран от оргинала 18 декември 2014 г., at the Wayback Machine [посетен на 17 декември 2014 г.].
  8. Chiesa di San Vito (*) // Посетен на 5 окт. 2021.
  9. Vita di Anna Sforza: moglie di Alfonso d'Este Giovanni Sabadino degli Arienti, Vita di Anna Sforza: moglie di Alfonso d'Este, duca di Ferrara, scritta nel 1500"
  10. Sarah Bradford, Lucrezia Borgia, Milano, Mondadori, 2005. ISBN 88-04-55627-7
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Maria Sforza“ и страницата „Anna Sforza“ в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.