Анна Мария фон Шюрман
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Анна Мария фон Шюрман Anna Maria von Schürmann | |
| средновековна учена енциклопедистка, мистичка | |
 Анна Мария фон Шюрман, 1649 г. | |
| Родена |
5 ноември 1607
Кьолн |
|---|---|
| Починала | 4 май 1678
Вюверд, Западна Фризия |
| Религия | Протестантство |
| Учила в | Утрехтски университет |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Анна Мария фон Шюрман в Общомедия | |
Анна Мария фон Шюрман / Шурман (на немски: Anna Maria von Schurman) или Анна Мария ван Схурман (на нидерландски: Anna Maria van Schurman), родена на 5 ноември 1607 г. в Кьолн, починала на 4 май 1678 г. във Вюверд, Западна Фризия, е германска и нидерландска поетеса, художничка, универсална учена, наричана по нейно време „Звездата на Утрехт“, прочута със своите способности.
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Анна Шюрман се ражда в семейство на реформатори. Баща ѝ, Фредерик ван Шурман (починал през 1623 г.) произхожда от Антверпен, Нидерландия, а майка ѝ Ева фон Харф цу Драйборн – от благородническото семейство на рода Юлих Айфел.
От 1623 г. нататък Анна фон Шюрман живее в Утрехт и остава неомъжена. Владее писмено и говоримо 10 езика: нидерландски, френски, немски, английски, италиански, латински, гръцки, юдейски, сирийски (арамейски) и етиопски. Освен това има солидни познания и способности в плетаческото изкуство, живописта, стъклописа, гравюрата, дърворезбата. Работи като художничка, особено в портрета, виртуозка е в музиката, поетеса, географка, астрономка, педагожка, историчка, езиковедка, философка, богословка (повлияна от Gisbert Voetius). Кореспондира си с много учени, като Gerardus Johannes Vossius и Кристиян Хюйгенс.
Лабадизъм[редактиране | редактиране на кода]
През 1666 г. Анна Мария фон Шюрман се запознава с Жан дьо Лабади. На 62 години се присъединява към лабадистите и се отрича от предишните си писания, в които, според нея, проявявала мнима интелектуалност и гордост, далеч от Божието знание и Божиите повели. Вместо да продължи с находчивото, но празно филологическо занимание с познаването на Бога, тя смятала, трябва да се отдаде на просвещението на населението и на работата в общината. Тази необичайна постъпка и скъсването с публичния живот вдигат голям шум в обществото.
Шюрман се отправя след това заедно с лабадистите от Миделбург към Амстердам, а през 1670 г. към Херфорд във Вестфалия, където абатесата от княжески произход Елизабет фон дер Пфалц им предоставя убежище за известно време. През 1673 Анна Мария издава първата част на своята автобиография: „Еуклерия“ (Ευκληρία), в която обяснява и защитава своя избор за присъединяване към лабадистите. В тогава датския град Алтона край Хамбург, който е следващата спирка на преследваните, Лабади почива през 1674 г., и Анна Мария фон Шюрман, която отдавна се е утвърдила като духовна водачка, става глава на групата. Шюрман води лабадистите към западнофризийския град Вюверд, където намират убежище в замъка Валта-Щате (Walta-State). Оттам тя започва оживена размяна на писма с Елеонора фон Мерлау и Йохан Якоб Шютц (Johann Jakob Schütz), който е вдъхновител на Collegium pietatis във Франкфурт и сред най-значимите представители на ранния лютерански пиетизъм, имал непосредствена роля и за възникването на немския пиетизъм.
Анна Мария фон Шюрман почива през 1678 г., малко след завършването на втората част на своята автобиография „Еуклерия“, в която определя своята група лабадисти като зародиш на бъдеща световна общност. Тя се противопоставя на всеобщо разпространеното мнение, че при лабадистите става дума за „луди жени“ и празни мечтатели.
10 години след смъртта ѝ замъкът Валт-Щате става последно убежище и за Мария Сибила Мериан, за майка ѝ и нейните 2 дъщери. Лабадистката общност просъществува още около 70 години, до към 1750 г.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Amica dissertatio inter Annam Mariam Schurmanniam et Andr. Rivetum de capacitate ingenii muliebris ad scientias, Париж, 1638, на немски под заглавието „Има ли право една християнска жена да следва?“ от Аделе Остерло (Adele Osterloh)
- Nobiliss. Virginis Annae Mariae a Schvrmann dissertatio, de ingenii muliebris ad doctrinam, meliores litteras aptitudine. Лайден 1642
Признание[редактиране | редактиране на кода]
Феминистката Джуди Чикаго ѝ посвещава в своята работа „The Dinner Party“ (1974 – 1979) един от тридесет и деветте комплекта за хранене.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Ернст Мартин: Шурман, Анна Мария ван, в „Общи немски биографии“, том 33, изд. Дункер и Хумболд, Лайпциг, 1891 г., стр. 90 – 94
- Мириам де Баар: Международни и междурелигиозни мрежи, За ранната лютеранско-пиетиска рецепция на А. М. ван Шурман и Антоанет Буриньон (Antoinette Bourignon)
- Емил Квандт: А. М. фон Шюрман, Девата от Утрехт. Един християнски Живот от 17. век, Берлин 1871 г., в google-books
- Михаел Шпанг: „Ако беше мъж. Живот и творчество на Анна Мария ван Шурман“, Дармщадт, изд. Научно книжно дружество, 2009 г. ISBN 978-3-534-21630-7
- Паул Чакерт: Анна Мария фон Шюрман, звездата на Утрехт, доклад, 1876 г. (пдф)
- Пиета ван Бийк: Първата жена студент: А. М. ван Шурман, Утрехт 2010, пдф
- Димут Майер: Шурман, Анна Мария ван в: Биографски-библиографски църковен леикон, том 9, Баутц, Херцберг, 1995 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Литература за и от А. М. Шурман в каталога на Немската национална библиотека
- Анна Мария фон Шюрман в: ФемБио (FemBio) (Изследване на биографиите на жени с литературни данни и цитати)
- Шюрман в портала „Рейнска история“.
- www.annamariavanschurman.org (by Pieta van Beek)