Горно Бунарбаши
| Горно Бунарбаши Άνω Κεφαλάρι | |
 Кафене в Горно Бунарбаши | |
  Горно Бунарбаши  Горно Бунарбаши  Горно Бунарбаши | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Доксат |
| Географска област | Драмско поле |
| Надм. височина | 90 m |
| Население | 284 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 663 00 |
| Телефонен код | 2521 |
Горно Бунарбаши (на гръцки: Άνω Κεφαλάρι, Ано Кефалари, до 1927 година Μπουνάρμπαση, Бунарбаси[1]) е село в Гърция, част от дем Доксат на област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 90 m надморска височина,[2] в Драмското поле на 17 km южно от град Драма, в западното подножие на Урвил. селото е разположено на едноименната река Бунарбаши, която извира от Урвил и навремето се е вливала в днес пресушеното езеро Берекетли гьол.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името на селото идва от турското bunar, кладенец и baş глава.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век Бунарбаши е турско село в Драмска каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бунар баши има 120 жители турци.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Бунарбаши ( Μπουνάρμπαση) живеят 125 души.[5]
След Лозанския договор от 1923 година, сложил край на Гръцко-турската война турското население на Бунарбаши се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година Бунарбаши е чисто бежанско село с 83 бежански семейства и 304 души бежанци.[6] В 1927 година е прекръстено на Кефалари, тоест Главно.[2]
За настаняването на бежанците е построена нова махала на километър югоизточно от селото, която от 1951 година е отделно село Долно Бунарбаши, а Бунарбаши (Кефалари) става Ано Кефалари, тоест Горно Кефалари.[2]
Селото е богато. Населението произвежда тютюн, жито и други замеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 125[2][5] | 220[2] | 389[2] | 659[2] | 460[2] | 498[2] | 383[2] | 381[2] | 433[2] | 472 | 339 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 145. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 84.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
- ↑ а б Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||
