Априлски тезиси

Априлските тезиси (на руски: Апрельские тезисы) са програмен документ на Ленин за прерастване на буржоазно-демократическата революция в социалистическа.

Това е серия от 10 директиви, огласени след завръщането му в Русия от изгнание в Швейцария през април 1917 г. Тезисите са насочени главно към болшевиките в Русия и към завръщащите се от изгнание. Ленин настоява Съветите да завземат властта (издигайки лозунга „Цялата власт в съветите“), заклеймява либералите и есерите в руското Временно правителство и настоява болшевиките да не си сътрудничат с тях. Априлските тезиси повлияват Юлските дни и Октомврийската революция в следващите месеци и са свързани с ленинизма.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Февруарската революция води до абдикацията на император Николай II, колапса на Руската империя и установяването на република начело с либерално временно правителство начело с Георги Лвов. То е доминирано главно от либерали и умерени социалисти (есери), които искат да извършат политическа реформа, създавайки демокрация с избори на изпълнителна власт и учредително събрание.

В същото време водещите болшевишки дейци не са взели участие във Февруарската революция, защото са или осъдени на заточение, или са емигранти в чужбина. Тези от тях, които са в Петроград, вземат участие в Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати наред с меншевиките и есерите и са склонни към сътрудничество с Временното правителство. За разлика от тях Ленин още от самото начало не приема парламентарната република, настоява за незабавен разрив с правителството и активни действия за завземане на властта. Той се опитва да се върне в Русия колкото се може по-бързо. Това е проблем, защото той е изолиран в неутрална Швейцария доколкото Първата световна война продължава да се води в съседните страни. Швейцарският комунист Фриц Платен успява да договори с немското правителство безопасно преминаване на Ленин и неговата група през Германия с така наречения „запечатан влак“. Немското правителство има интерес завръщането на Ленин в Русия да създаде политически вълнения, които да доведат до капитулацията на страната и край на руското участие във войната на страната на Антантата. Така Източният фронт би изчезнал, което би позволило да немските сили да концентрират борбата си срещу Франция, Великобритания и техните съюзници на Западния фронт. (Наистина след Октомврийската революция това се случва с Декрета за мира и Договора от Брест-Литовск)

След като прекосява Германия, Ленин продължава с ферибот до Швеция, а останалата част от пътя през Скандинавия е уредена от шведските комунисти Ото Гримлунд и Туре Нерман. На 16 април (3 април според стария руски календар) 1917 г. Ленин пристига с влак на Финландската гара в Санкт Петербург и е посрещнат бурно.

Тезисите[редактиране | редактиране на кода]

Априлските тезиси за първи път са обявени в речи на две събирания на 17 април 1917 г. (4 април според стария руски календар). Някои смятат, че Ленин ги основава на Теорията за перманентната революция на Лев Троцки.^[1] Впоследствие са публикувани в болшевишкия вестник Правда. В тези Тезиси Ленин:^[2]^[3]

Осъжда временното правителство като буржоазно и призовава към „никаква подкрепа“ за него, тъй като „трябва да бъде изяснена пълната фалшификация на всичките му обещания“. Той осъжда Първата световна война като „хищническа империалистическа война“ и „революционно защитничество“ на чуждите социално-демократически партии, настоявайки за революционен дефетизъм.
Утвърждава, че Русия „преминава от първия стадий на революция, който, дължейки се на недостатъчното класово съзнание и организация на пролетариата, дава властта в ръцете на буржоазията – към своя втори стадий, който трябва да даде властта в ръцете на пролетариата и на най-бедните слоеве на селячеството“;
Признава, че болшевиките са малцинство в повечето от съветите срещу 'блок на всички дребнобуржоазни опортюнистични елементи, от социалистите-кадети и социалистите-революционери до членовете на Организационния комитет (Чхеидзе, Церетели, т.н.), Стеклов, и т.н., и т.н., които са се предали на влиянието на буржоазията и разпростират това влияние сред пролетариата.'
Не [за] парламентарна република [трябва да се борим]..., а [за] република на Съветите на работническите, ратайските и селските депутати [СРРСД] по цялата страна, от долу до горе.
Настоява за премахване на полицията, войската, чиновничеството [тоест въвеждане на всеобщо въоръжаване на народа на мястото на постоянните въоръжени сили, ръководени от държавата] и да се въведе „заплащане на всички чиновници – при [задължителна] изборност и сменяемост на всички тях по всяко време – не по-високо от средната заплата на добър работник“.
Настоява за конфискация на всички помешчически земи. [Да се пристъпи към] национализация на цялата [обработваема] земя, [която да се отдаде под] разпореждане на местните [СРРСД]. Организация на отделните съвети от бедни селяни. Установяване на ферми във всяко от големите имения (вариращи по размер от 100 до 300 десетини, според местните и други условия и според решенията на местните съвети).“
Настоява незабавно [да се пристъпи към] сливане на всички банки в страната в една общонационална банка и над нея [да се въведе] контрол на [СРРСД].
Не „въвеждането“ на социализма е нашата непосредствена задача, а незабавен преход към [повсеместен] контрол на [СРРСД] върху общественото производство и разпределението на продукцията.
Задачите на партията [са] а) незабавен конгрес на партията; б) промяна на партийната програма, [в която] главното [трябва да бъде]: 1. За империализма и империалистическата война; 2. За отношението към държавата и нашето искане за „държава-комуна“ [чиито първообраз е Парижката комуна]; 3. Поправяне на остарялата програма-минимум; в) Промяна на името на партията. Ленин отбелязва, че "вместо „Социална демокрация“, чийто официални лидери са предали социализма пред света и дезертирали към буржоазията ('пораженците' и колебливите 'кауцкисти'), ние трябва да се наречем комунистическа партия." Смяната на името ще отдели болшевиките от социално-демократическите партии в Европа, които подкрепят участието на техните нации в Първата световна война. Ленин за първи път развива тази гледна точка в своя памфлет от 1915 г. „Социализъм и война“, когато за първи път нарича ориентираните в подкрепа на войната социалдемократи „социални шовинисти“. Името на партията е сменено на комунистическа на 8 март 1918 г.
Настоява за нов „революционен Интернационал, Интернационал против социалните шовинисти и против 'Центъра'“. Този Интернационал се превръща в Коминтерна (Трети Интернационал), който е създаден през 1919 г.

Възприемане[редактиране | редактиране на кода]

След Февруарската революция болшевишките лидери, връщащи се от изгнание (такива като Лев Каменев, който смята че Русия не е узряла за социалистическа революция) настояват за по-умерена линия, че руската намеса във войната може да бъде оправдана и че трябва да има сътрудничество с либералите във временното правителство. Аргументите на Ленин обаче отразяват тези направени от водещи болшевики като Александър Шляпников в Петроград по време на Февруарската революция.

Тезисите са публикувани на 7 (20) април 1917 във вестник Правда като част от статията на Ленин „За задачите на пролетариата в сегашната революция“, но още на следващия ден Каменев публикува статия-отговор „Нашите разногласия“, в която подчертава, че Априлските тезиси са лично мнение на Ленин. Според него ленинската схема е неприемлива, тъй като изхожда от предпоставката, че буржоазно-демократическата революция е завършена. В същия ден се провежда дискусия по тезисите на заседание на Петербургския болшевишки комитет и е решено тя да продължи в районните организации. Самият Ленин пише, че и тезисите, и докладът му са предизвикали разногласия сред болшевиките и в самата редакция на в. Правда. Въпреки това той не се отказва и настойчиво продължава да разяснява идеите си и успява да убеди болшевиките с аргументите си, така както са поставени в Априлските тезиси и те осигуряват голяма част от идеологическата основа, която по-късно ще доведе до Октомврийската революция.