Арнулф от Мец
| Арнулф от Мец Arnulf | |
| епископ на Мец и Светец | |
 Свети Арнулф в капелата Abtei Sainte-Glossinde, Мец | |
| Роден |
между 580 г. и 585 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
| Управление | |
| Период | 614 – 629 г. |
| Канонизация | |
| Почитан в | Римокатолическа църква |
| Главно светилище | Абатство Ремирмон |
| Празник | 18 юли |
| Покровителство | пивоварство и мелничарство |
| Семейство | |
| Род | Арнулфинги (династия) |
| Съпруга | Дода от Мец (596) |
| Деца | Анзегизел Хлодулф |
| Други роднини | Арноалд |
| Арнулф от Мец в Общомедия | |
Арнулф от Мец (на немски: Arnulf von Metz; на френски: Arnoul de Metz, също Saint Arnould, Arnoulf; * 13 август 582, Ле-Сен-Кристоф до Нанси; † 18 юли 640 при Ремирмон) е прародител и домашен Светия на Каролингите. От 614 до 629 г. той е епископ на Мец.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
През 612 г. по времето на Теодеберт II (595 – 612), кралят на Австразия, той става свещеник, след като жена му влиза в манастир. През 614 г. става епископ на Мец.
През 613 г. той помага заедно с Пипин Ланденски на краля на Неустрия Хлотар II във войната против владетелката на Австразия – кралица Брунхилда. След нейното смъкване от трона Арнулф става съветник в двореца на Хлотар, по-късно през 623 г. e възпитател на неговия 15-годишен син Дагоберт I (под-крал).
През 629 г. Арнулф влиза в манастира Ремирмон във Вогезите, където умира през 640 г. Погребан е първо в Ремирмон, а след това е преместен в църквата Abtei St. Arnulf в Мец.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Арнулф е женен от 596 г. за Дода от Мец (* ок. 584), дъщеря на Арноалд (епископ на Мец 601 – 609, Светия) и става баща:
- през 610 г. на Хлодулф, епископ на Мец 660 г. и баща на Аунулф
- през 662 г. на Анзегизел, който се жени за Бега, дъщеря на Пипин Ланденски.
Така фамилията Арнулфинги се свързва с фамилията на Пипинидите, която по-късно се нарича Каролинги.
Дядо е на Пипин Ерсталски (688 г. майордом на Австразия), който е баща на Карл Мартел, който е баща на крал Пипин III, който е баща на Карл Велики.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Friedrich Wilhelm Bautz: Arnulf, Bischof von Metz, Heiliger. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Hamm 1975, Sp. 246 – 247 (Online).
- Ludwig Oelsner: Arnulf, Bischof von Metz. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 607 f.
- Francis Schaefer: St. Arnulf of Metz. The Catholic Encyclopedia. Vol. 1. New York, 1907.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Православная энциклопедия
- Arnulf von Metz, heiligenlexikon.de
