Арумъни

Арумъни
Armãnji, Rrãmãnji
	Арумъни Armãnji, Rrãmãnji
Общ брой	над 100 000
По места	Гърция: 39 855; Сърбия: 40 054; Румъния: 26 500; България: 10 566; Северна Македония: 9695
Език	арумънски, румънски, гръцки, български, сръбски, македонска литературна норма
Религия	православие
Сродни групи	мъгленорумъни, истрорумъни, румънци
	Арумъни в Общомедия

Арумъни (варианти армъни,^[1]^[2]^[3]^[4] аромъни, наричани още власи, цинцари, куцовласи, македонци, каравласи; самоназвание на арумънски: Armãnji, Rrãmãnji, Rrãmenj; на румънски: Aromâni, macedoromâni; на гръцки: Αρμάνοι) са народ, населяващ южните части на Балканския полуостров: Северна Гърция, части от Албания, Северна Македония и България.

Произход на термина[редактиране | редактиране на кода]

Научният термин „арумъни“ е въведен от Густав Вайганд в неговата книга „Аромъне“ от 1894 г., което е първото задълбочено изследване на европейски учен върху арумъните.

Картографиране и групиране[редактиране | редактиране на кода]

Към 1992 година арумъните наброяват около 115 хиляди души. Говорят различни диалекти на арумънския език, който е част от групата на балканските романски езици, близък до румънския език. Основно се делят на пет групи – пиндени (от Пинд), грамощани (от Грамоща), фрашероти (от Фрашер), музакири (от Музакия) и москополци (от Москополе).^[5] По вероизповедание са православни.

Според гръцката класификация (1769 – 1997), арумъните се поделят по историко-географски признак на такива в регионите на:^[6]^[7]^[8]

От село Сирако в Чумерка е родом Йоани Колети, а от съседното Каларити е родом Сотириос Вулгарис, първоосновател на световната модна марка Bulgari.^[9]

Название[редактиране | редактиране на кода]

Арумъните и мегленорумъните в Южните Балкани.

Названието „аромъни“ (Armãnj – Армън) произлиза от латинското Romanus, при което е прибавена приставка „а“, характерна за много думи в аромънския език, започващи със съгласна. Терминът „арумъни“ е въведен от Густав Вайганд през 90-те години на XIX век.

Терминът власи се използва на Балканите като екзоним на романизираните народи, живеещи в този регион. Днес този термин се използва по отношение на аромъните, мъгленорумъните и истрорумъните. Румънците се наричат власи най-често в исторически или пейоративен контекст. В Гърция арумъните, смятащи се за част от гръцката нация (гъркоманите), вече избягват самоназванието арумъни и използват екзонима власи като етноним.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Арумънска кухня

Източници[редактиране | редактиране на кода]

„Изследвания за арумъните“ на Музея на македонската борба в Солун от периода 1994 – 1997. ((el))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005 г.
↑ Кюркчиев, Т., Николай Кюркчиев, История на армъните (цинцарите) в София, Издателско ателие Аб, С., 2001 г.
↑ Барболов, Г., Николай Кюркчиев, История на армъните и взаимоотношенията им с българите, Издателско ателие Аб, С., 2000 г.
↑ Кирилова, А., Иваничка Георгиева, Армъните в България, ВаСиЛ, С., 1998 г.
↑ Даскалов, Георги, Армъните в ..., стр.19
↑ Χαρτογραφώντας τη βλάχικη διασπορά στα Βαλκάνια
↑ Карта
↑ Карта на влашките села в Пинд
↑ History of Bulgary Family

[1] Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005 г.

[2] Кюркчиев, Т., Николай Кюркчиев, История на армъните (цинцарите) в София, Издателско ателие Аб, С., 2001 г.

[3] Барболов, Г., Николай Кюркчиев, История на армъните и взаимоотношенията им с българите, Издателско ателие Аб, С., 2000 г.

[4] Кирилова, А., Иваничка Георгиева, Армъните в България, ВаСиЛ, С., 1998 г.

[5] Даскалов, Георги, Армъните в ..., стр.19

[6] Χαρτογραφώντας τη βλάχικη διασπορά στα Βαλκάνια

[7] Карта

[8] Карта на влашките села в Пинд

[9] History of Bulgary Family

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]