Арунт Тарквиний
- Вижте пояснителната страница за други значения на Арунт.
| Арунт Тарквиний Arruns Tarquinius | |
| римски военачалник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 509 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Тарквинии |
| Баща | Тарквиний Горди |
| Майка | Тулия Младша |
| Братя/сестри | Секст Тарквиний |
| Арунт Тарквиний в Общомедия | |
Арунт Тарквиний или Арун (на латински: Arruns Tarquinius L. f. L. n.; † 509 пр.н.е.) е син на Тарквиний Горди, последния етруски цар на Рим.
Изпратен е с брат си Тит и техния братовчед Луций Юний Брут при Делфийския оракул[1], за да се допитат кой ще е наследник на трона в Рим. По-късно баща му го изпраща да основе римска колония в Цирцея, на брега на Тиренско море[2].
След изгнанието на царското семейство от Рим се отправя заедно с Тарквиниите в Цисра (Цере, днес Черветери[3]), за да моли за помощ от етруските.
В битката при Арсийската гора (Silva Arsia) с римляните през 509 пр.н.е. Арунт командва кавалерията. Убит е в двубой от Луций Юний Брут[4].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ливий, Ab Urbe Condita, I, 56, 57
- ↑ Дионисий Халикарнаски, Римски древности. IV. 63
- ↑ Ливий, Ab Urbe Condita, 1.60
- ↑ ((ru)) Ливий, От основаването на града. кн. II, гл. 6