Афлатоксини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Химична структура на афлатоксин В1
Химична структура на афлатоксин G1

Афлатоксините са смъртноопасни микотоксини, отнасящи се към клас поликетиди.

Произвеждащите този токсин плесени са няколко вида от рода Aspergillus (главно A. flavus и A. parasiticus). Те растат върху зърна, семена и плодове на растения с високо съдържание на мазнини (например, върху семената на фъстък) и някои други продукти.

Обикновено най-лесно и силно плесенясват продукти, съхранявани в условията на топъл и влажен климат. Афлатоксините с течение на времето и при неправилно съхранение се образуват и в залежали количества набран чай и други тревисти растения. Токсинът се открива също в млякото на животни, хранени с плесенясала храна.

От всички биологично произвеждани отрови афлатоксините са най-силните чернодробни канцерогени от всички, открити до днешно време. Устойчиви са на топлинна обработка на продукта[1]. Ако висока доза от отровата попадане в организма на човек, смъртта настъпва в течение на няколко денонощия вследствие на необратими поражения на черния дроб.

Токсичността на тези видове е била почти неизвестна до 60-те години на 20 век, когато във Великобритания неочаквано умрели 100 000 пуйки. Тогава е дадено и името на отровата, открита в храната на пуйките. Храната била заразена с плесента Aspergillus flavus.

В развитите страни се извършва строг мониторинг на продуктите, в които обикновено се срещат афлатоксини (фъстъци, царевица, тиквено семе и т.н.) Заразените партиди се унищожават.

В развиващите се страни, където подобен контрол отсъства, заразяването на продуктите с плесенни гъби остава сериозен фактор за смъртността на населението. Например, в Мозамбик смъртността от рак на черния дроб е 50 пъти по-висока, отколкото във Франция[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]