Баракли (дем Долна Джумая)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Баракли.
| Баракли Βαλτερό | |
| — село — | |
  Баракли  Баракли  Баракли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 29 m |
| Население | 1102 души (2011) |
Баракли или Байракли (на гръцки: Βαλτερό, Валтеро, катаревуса: Βαλτερόν, Валтерон, до 1926 Μπαρακλή, Баракли[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия) на област Централна Македония с 1102 жители (2011).
География[редактиране | редактиране на кода]
Баракли е разположено на 22 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 4 километра източно от Долна Джумая (Ираклия) в Сярското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от турското barakli от barak, космат, влакнест, голяма лоза.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Баракли е село със смесено население, числящо се към Демирхисарската каза на Серския санджак. Според Васил Кънчов („Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“) селото
| „ | е било по-преди главно място в околността, но после Джумая го надминала. От него тя се казва много често Баракли-Джумая.[3] | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Баръклъ чифлик (Barëklë tchiflik) е посочено като село със 120 домакинства с 40 жители мюсюлмани и 330 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 730 жители, от които 300 българи християни, 300 турци, 100 черкези и 30 цигани.[5]
Всички християни от Бараклия (Baraklia) са патриаршисти, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 480 българи патриаршисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Байракли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баракли има 60 къщи турци.[8] Според преброяването от 1928 година, Байракли е смесено бежанско село с 99 бежански семейства с 446 души.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Боклук[10] или Буклук[11][12] | Μπουκλούκι | Скупида | Σκουπίδια[13] | ниви Ю от Баракли,[11] от турското bokluk, „бунище“[10] |
| Гьолапия[11] | Γκιολάπια | Лимнулес[13] | Λιμνούλες | местност на С от Баракли[11] |
| Алчако[10] или Алчак | Άλτσάκι | Хамнилон[13] | Χαμηλόν | ливади ЮИ[10] или ССИ[11] от Баракли[10] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Баракли
Дино Ив. Бахчадиев, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина[14]- Иван Марков, македоно-одрински опълченец, четата на Стою Хаджиев, 1 рота на 15 щипска дружина[15]
- Стоян Иванов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 ротина на 11 воденска дружина[16]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 74, 75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 99.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 80.
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 80.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 427.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 300.
| ||||||||||||||||||||||||||
