Барбара Хърнстийн Смит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Барбара Хърнстийн Смит
Barbara Herrnstein Smith
американска литературна теоретичка
Родена
1932 г. (92 г.)

Националност САЩ
Научна дейност
ОбластИстория на литературата, теория на литературата
Работила вПенсилвански университет
Университет Дюк
Университет Браун
Семейство
СъпругРичард Хърнстийн[1]

Барбара Хърнстийн Смит (на английски: Barbara Herrnstein Smith, р. 1932, Ню Йорк, САЩ) е американска литературна историчка и теоретичка, прочута с книгата си Случайности на ценността: Алтернативни перспективи пред критическата теория. Бракстън Крейвън професор по сравнително литературознание и англицистика и директор на Центъра за интердисциплинни изследвания на науката и по културна теория в университета Дюк и Почетен професор по англицистика в университета Браун.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1932 г. в Ню Йорк. Следва за кратко в Сити колидж, Ню Йорк, където учи биология, експериментална психология и философия. Бакалавърска (summa cum laude) (1954), магистърска (1955) и докторска степен (1965) получава в Университета Брандис.

Между 1961 и 1973 г. Смит преподава в колежа Бенингтън. През 1973 г. вече е в Пенсилванския университет. През 1987 г. се премества в Университета Дюк, а през 2003 г. – в Университета Браун.

Член е на Центъра за академични изследвания в областта на поведенческите науки към Станфордския университет и на Института за академични изследвания в Принстън.

Научни приноси и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Смит е авторитетна изследователка, известна най-вече с труда си по критическа теория от 1988 г. Случайности на ценността: Алтернативни перспективи пред критическата теория. В този труд тя разглежда различните либерални, консервативни и други възгледи за „ценностите“ в рамките на своята „метаметатеория“ на случайностите, теоретичен подход, повлиян от икономиката. Тя използва теорията си, за да анализира литературни, естетически и други видове ценности, опитвайки се да покаже доколко могат да се прилагат каквито и да е обективни стандарти.

През последните години Смит се занимава с мястото на хуманитарните науки сред науките изобщо и на това са посветени книгата ѝ Скандалното познание и участието ѝ в т.нар. Тери лекции в Йейл (2006), озаглавено Рефлексиите върху природата: Човешкото познание във възела на науката и религията[2].

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Poetic Closure: A Study of How Poems End (Поетическият завършек: Изследване как завършват стихотворенията) (1968)
  • On the Margins of Discourse: The Relation of Literature to Language (За маргиналиите на дискурса: Връзката на литературата с езика) (1978)
  • Contingencies of Value: Alternative Perspectives for Critical Theory (Случайности на ценността: Алтернативни перспективи пред критическата теория) (1988)
  • Belief and Resistance: Dynamics of Contemporary Intellectual Controversy (Вяра и съпротива: Динамика на съвременното интелектуално противопоставяне) (1997)
  • Scandalous Knowledge: Science, Truth and the Human (Скандалното познание: Науката, истината и човешкото) (2006)
  • Natural Reflections: Human Cognition at the Nexus of Science and Religion (Terry Lectures) (Рефлексиите върху природата: Човешкото познание във възела на науката и религията) (2010)

Редакторство и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Shakespeare's Sonnets (1969)
  • The Politics of Liberal Education (съредактор заедно с Дарил Глес) (1992)
  • Mathematics, Science, and Postclassical Theory (съредактор заедно с Аркадий Плотницки) (1997)

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда „Крисчън Гос“ (1968) за Поетическият завършек
  • Награда „Експликейтър“ (1968) за Поетическият завършек
  • Гугенхаймова стипендия (1977 – 78)
  • Президент на Американската асоциация за съвременни езици и литератури (1988).
  • Избрана за член на Американската академия на изкуствата и науките (1999)
  • Почетен член на Американската асоциация на авангардните науки (2001)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]