Баухаус
Тази статия е за училището по строителство и художествено конструиране. За групата „Баухаус“ вижте Баухаус (група).
| „Баухаус“ | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Сградите на училището в Десау | |
| В регистъра | Bauhaus and its Sites in Weimar and Dessau |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение |  Германия |
| Тип | Културно |
| Критерии | ii, iv, vi |
| Вписване | 1996 (20-а сесия) |
| „Баухаус“ в Общомедия | |
Баухаус (на немски: Hochschule für Bau und Gestaltung – Висше училище по строителство и художествено конструиране, Staatliches Bauhaus) е името, с което е известно бившето висше художествено училище в Германия и свързаната с него художествената школа за визуално-пластични изкуства, дизайн и занаяти, която се превръща в център на модернизма през първата половина на ХХ век.
История[редактиране | редактиране на кода]
Училището е основано през 1919 година във Ваймар по инициатива на архитекта Валтер Гропиус и действа в периода до 1933 година (по време на Ваймарската република.
Създадено е чрез сливане на Училището за приложни изкуства във Ваймар (Kunstgewerbeschule Weimar, създ. 1915 г.) и Саксонското художествено училище във Ваймар (Großherzoglich-Sächsische Kunstschule Weimar, създ. 1910 г.), чийто директор е белгийският архитект Анри ван де Велде.[1] Поради произхода му белгиецът е помолен да освободи заемания от него пост и той предлага Гропиус за нов ръководител на училището.
Новото училище е създадено с идеята за сътворяването на „тотално“ произведение на изкуството, обединяващо всички представители на визуално-пластичните изкуства. Стилът „Баухаус“ се нарежда сред най-влиятелните течения в архитектурата на модернизма и модерния дизайн.[2] Школата оказва дълбоко влияние и върху развитието на графичния и промишления дизайн, както и върху типографията.
В епохата на Ваймарската република надделяват левите възгледи и новаторските подходи към изкуството. Гропиус смята, че в новата епоха архитектурата трябва да е строго функционална, икономична и насочена към технологиите за масово производство. Училището издава едноименно списание („Bauhaus“) и поредица Баухаус-книги (Bauhausbücher).
Развитие[редактиране | редактиране на кода]
Училището е действало в 3 германски града. Във Ваймар (Тюрингия), където е създадено през 1919 година, то работи до 1925 година. Под политически натиск финансирането му е ограничено и училището се премества в Десау (Саксония-Анхалт), където действа в периода 1925 – 1932 година. Там са построени прочутите сгради на училището по проект на Гропиус в стила на една от първите му творби – „Фабриката Фагус“. Училището е преместено (пак по политически причини) в Берлин, където в крайна сметка е закрито през 1933 година под натиска на нацисткия режим и при невъзможността да се спазва аполитичният принцип, заложен при основаването му.
През краткото, но бурно и плодотворно съществуване на училището, трима архитекти са били негови директори: Валтер Гропиус (1919 – 1928), Ханс Майер (1928 – 1930) и Лудвиг Мис ван дер Рое (1930 – 1933).
Известни творци[редактиране | редактиране на кода]
Най-близко свързани с Баухаус като институция, движение и стил са тримата директори на училището – архитектите:
Голяма група бележити за времето си творци са лектори в училището. Сред тях са:
Влияние в чужбина[редактиране | редактиране на кода]
В средата на 1930-те години Баухаус дейно се развива в Промандатна (Британска) Палестина, днешен Израел, където емигрират от Германия архитектите евреи. В Тел Авив са най-цялостно запазени кварталите, построени в стил Баухаус.
През февруари 1931 година бившият директор на училището Баухаус Ханес Майер заедно със 7 възпитаници (вкл. Б. Шефлер и Ф. Толцинер) се преместват в Москва[3]. Заминават общо около 30 специалисти.
Германските архитекти оставят значително наследство в строителството на работническите селища при строящите се заводи в Магнитогорск[4], Свердловск[5], Орск, Перм, Соликамск и други градове. Част от тях впоследствие са репресирани в СССР[6].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ A Dictionary of Architecture and Landscape Architecture. 5th. Penguin Books, [1999]. ISBN 0198606788. с. 44.
- ↑ A Dictionary of Architecture and Landscape Architecture. 5th. London, Penguin Books, [1999]. ISBN 78014513233x. с. 880.
- ↑ The Bauhaus idea and Bauhaus politics – Forg鈇cs釫va – Google Книги // Посетен на 1 май 2013.
- ↑ Урал в авангарде архитектуры – Журнал „Недвижимость“ – Статьи // Архивиран от оригинала на 2012-02-21. Посетен на 1 май 2013.
- ↑ Площадь Первой пятилетки // Архивиран от оригинала на 11 май 2013. Посетен на 1 май 2013.
- ↑ Хранитель каменной летописи (автор – Канторович Г.): Тольцинер Ф. М. – Узник Усольлага: Тольцинер Филипп Максимович: Воспоминания о ГУЛАГе: База данных: Авторы и тексты // Архивиран от оригинала на 11 май 2013. Посетен на 1 май 2013.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Bauhaus Dessau – сайт на Фондация „Баухаус Десау“
|
