Белослава Асенина
| Белослава Асенина | |
| кралица на Рашка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Управление | |
| Други титли | българска княгиня |
| Семейство | |
| Род | Асеневци |
| Баща | Иван Асен II |
| Майка | Анна |
| Братя/сестри | Мария Асенина Комнина Тамара Асенина Елена Асенина Коломан І Асен Михаил II Асен Мария Асенина Анна-Теодора Асенина |
| Съпруг | Стефан Владислав |
| Деца | Стефан Деса Дъщеря |
Белослава е българска княгиня и сръбска кралица, съпруга на крал Стефан Владислав I.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Дъщеря е на цар Иван Асен II от първата му съпруга Анна, от която Иван Асен II има още една дъщеря – Мария. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра ѝ се считат за незаконни дъщери на цар Иван Асен II. Царският произход на Белослава и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете княгини са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на Търновското царство страни, с които Иван Асен II цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за рашкия крал Стефан Владислав I. Този брак на княгинята става гарант за добросъседските отношения между България и съседното кралство.
Царската зестра, с която Белослава пристига в Сърбия, е изключително богата. По времето, когато в Сърбия още не е познато бельото, Белослава носи със себе си в сандъците си дълги копринени долни ризи. Споменава се, че раклите с дрехите ѝ са били пълни и с къси ризи, избродирани с коприна и злато. Кралската ѝ стая е била покрита с разноцветни килими и завеси от свила. Кралицата е разполагала с богати и фини тоалети, които са се различавали от дрехите, носени от сръбските знатни дами. Също така е имала икони с позлатени и сребърни рамки и с инкрустирани бисери.[1]
През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си Стефан Урош I, а Белослава търси убежище в Дубровнишката република.[2] Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия крал. Той настоява пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажира с писмена клетва, че кралицата няма „...нито по море, нито по суша, нито през Босна...“ да се завръща в Рашка, че няма „... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош...“.[2] Конфликтът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в поморските сръбски земи. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в Рашка, заемайки полагащото ѝ се място сред елита.[2]
Потомство[редактиране | редактиране на кода]
Белослава ражда на крал Стефан Владислав три деца:
- Стефан († 1281, Есфигмен)
- Деса (док. 1281-1285), жупан
- дъщеря, чието име е неизвестно, но за която има сведения, че е омъжена за хърватския княз на Омиш Джурадж или Дуро Качич от рода Качичи (ок.1234 – 1243). За това съобщава едно писмо от 1276 г. на Дуро Качич, който отбелязва и че съпругата му е получила зестра от баща си[3][4].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Симић Калпачки, Томислав (2010). Жене српских владара. Београд: Наша прича плус: Патам. ISBN 978-86-876001-08-6
- ↑ а б в Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.
- ↑ Bosna i Hercegovina: iseljenički kalendar, Matica iseljenika SR Bosne i Hercegovine. 1969. Hrvatski feudalac i gospodar Neretvanske krajine Đuro Kačić imao je za ženu kćerku srpskog kralja Vladislava. Ona je od oca dobila miraz. O ovome nas 1276. godine obavještava jedno pismo na srpskohrvatskom jeziku Đure Kačića.
- ↑ Journal of Croatian Studies, Томове 28 – 30, Croatian Academy of America. 1988. p. 124. The Croatian Cyrillic Letter of Duke Đure Kačić of Omiš (list OmiSkog kneza Đure Kačiča) to Dubrovnik was written in 1276.
| Анна Теодора Комнина | → | сръбска кралица (1234 – 1243) | → | Елена Анжуйска |
| |||||||||||||||||
