Бенедикт Нурсийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свети Бенедикт Нурсийски
Фра Анджелико, Св. Бенедикт Нурсийски, фрагмент от фреска в манастира „Сан Марко“ във Флоренция
Игумен, Патрон на Европа
Роден3 март 480 г.
Починал23 март 547 г. (67 г.)
Почитан вИзточноправославна църква, Римокатолическа църква, Лутеранска църква, Англиканска църква
Беатификация1220 Рим
от папа Хонорий III
Главно светилищеМонте Касино
Празник14 март (православие)
11 юли (католицизъм)
Свети Бенедикт Нурсийски в Общомедия

Бенедикт Нурсийски (на латински: Benedictus Nursiae, на италиански: San Benedetto di Norcia); * ок. 480 г. в Нурсия, в близост до Перуджа; † 21 март 547 г. в Монтекасино при Касино) е християнски светец, основател на християнското монашество в Западна Европа.

Бенедикт се оттегля с малка група свои съмишленици през 529 г. в Монтекасино и основава там манастир, който е първото седалище на монасите-бенедиктинци.

За тях пише своята Regula Benedicti, правилата на Бенедиктинския орден (Ordo Sancti Benedicti).

Бенедикт умира на 21 март 547 г., Велики четвъртък, в Монтекасино по време на молитва в олтара.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]