Библия Бесика
| Библия Бесика | |
| Biblia Bessica | |
| Автор | вероятно Никита Ремесиански |
|---|---|
| Създаден | IV – V век Римска империя |
| Оригинален език | тракийски |
| Жанр | религиозна литература |
| Вид | Библия |
Библия Бесика (на латински: Biblia Bessica, в превод Беска Библия) е предполагаем превод на Библията на езика на тракийското племе беси, споменат от антични автори.
В науката преобладава мнението, че подобен превод наистина е съществувал, и че под бески език, трябва да се разбира изобщо тракийският език.[1][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Сведенията за съществуването на превод на Библията на езика на бесите са от IV – V век. В 394 година свети Григорий Нисийски пише:
| „ | ήμεις ούρανόν τουτο λέγομεν, σαμαείμ ό Εβραϊος, ό 'Ρωμαϊος καίλουμ και άλλως ό Σύρος ό Μήδος ό Καππαδόκης ό Μαυρούσιος ό Θραξ ό Αιγύπτιος.
Ние го наричаме небе, евреинът самаим, римляннът coelum и с други имена сириецът, мидиецът, кападокиецът, мавърът, тракиецът, египтянинът.[3] |
“ |
В 396 година свети Йероним Блажени пише:
| „ | Bessorum feritas et pellitorum turba populorum, qui mortuorum quondam inferiis homines immolabant, stridorem suum in dulce crucis fregerunt melos et totius mundi una vox Christus est.[4]
Жестоките беси и всичките тези, облечени в кожи племена, които в миналото правеха човешки жертвоприношения при погребенията на умрелите, са преклонили своите груби езици пред сладката музика на кръста и единственият глас в света е Христос. |
“ |
Около 399 година Йоан Златоуст пише:
| „ | ... скитите, траките, савроматите, маврите, индийците, даже жителите на крайните предели на вселената, всички любомъдърстват и превели на собствения си език тези изречения [Евангелията].[5] | “ |
Авторство[редактиране | редактиране на кода]
Предполагаемият превод на Библията е на епископ Никита Ремесиански, но за това съществуват спорове, поради факта, че неговата дейност е спомената само в част от поема, писана от свети Павлин Нолански около 400 година и посветена на епископа на Ремесиана, в която пише:
| „ | Νam simul terris animisque duri et sua Bessi nive duriores nunc oves facti duce te gregantur pacis in aulam.[6]
Нали бесите, ако земята и душата им са корави, ако и те самите са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се трупат в кошарата на мира. |
“ |
В историческата наука няма консенсус дали Никита е превел Библията на езика на бесите, или само е проповядвал сред тях на техния език.[7]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т. 1984: Библия Бесика (социолингвистична студия за тракийския език в късната античност). – В: Thracia 6, 259-275.
- Янакиева, С. Още веднъж за Biblia Bessica. – История 2010, № 3, 54-58.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кратка енциклопедия „Тракийска древност“, Издателство „Аргес“, София, 1993, стр. 40.
- ↑ Toynbee, Arnold Joseph. Some problems of Greek history, Oxford University Press, 1969, стр. 56.
- ↑ Migne J. P., PG 45, 1015 D
- ↑ Блажени Йероним, epo. 60 ad Heliodorum
- ↑ Творения Св. Иоанна Златоуста, Т. XII, Бес. VIII, с.340.
- ↑ ЛИБИ, том 1, София, 1958, стр. 258.; Migne PL 61, 487.
- ↑ Към въпроса за библейските преводи в България, проф. Цветана Чолова, стр. 119.
