Билибино
| Билибино Билибино | |
| — град — | |
.png) | |
 Изглед към Билибино | |
  Билибино  Билибино | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Чукотски автономен окръг |
| Район | Билибински район |
| Площ | 22,15 km² |
| Надм. височина | 270 m |
| Население | 5453 души (2016) 246 души/km² |
| Кмет | Олга Кожевникова |
| Основаване | 1955 |
| Град от | 1993 |
| Пощенски код | 689450 |
| Телефонен код | +7 42738 |
| МПС код | 87 |
| Часова зона | UTC+12 |
| Официален сайт | www.bilchao.ru |
| Билибино в Общомедия | |
Били́бино (на руски: Билибино) е град в Чукотски автономен окръг, Русия. Разположен е на мястото, където се сливат реките Каралвеем и Болшой Кепервеем, на около 625 km северозападно от Анадир. Административен център е на Билибински район. Към 2016 г. населението му възлиза на 5453 души.[1] Това е вторият по големина град в окръга, след Анадир.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селището е основано през 1955 г. като Каралваам във връзка с откриването на златни залежи в района. Година по-късно е преименувано на Билибино в чест на откривателя на златните залежи в Колима – Юрий Билибин. През 1958 г. Билибино получава статут на селище от градски тип, а през 1961 г. административният център на района е преместен от село Анюйск в Билибино. През 1965 г. е взето решение за строежа на атомна електроцентрала Билибино. През 1974 г. вече заработва Билибинската АЕЦ – най-малката и най-северната АЕЦ в света. В следващите две години са пуснати в експлоатация още 3 реактора. През 1993 г. Билибино получава статут на град.[2] През 2010 г. Билибино става център на Градско поселение Билибино, което включва и селото Кепервеем.[3]
Население[редактиране | редактиране на кода]
По данни от преброяването през 1989 г., Билибино има население от 15 558 души.[4] След разпадането на СССР населението рязко спада. Според преброяването от 2010 г., в Билилибино живеят 5506 души.[5]
По относителна скорост на обезлюдяването Билибино е на второ място след Певек.[6]
| 1959[6] | 1970[6] | 1979[6] | 1989[4] | 1998[6] | 2000[6] | 2001[6] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 635 | 10 693 | 12 711 | 15 558 | 8600 | 7700 | 7500 |
| 2002 | 2006[6] | 2007[6] | 2008[6] | 2009 | 2010[5] | 2011 |
| 6181 | 5700 | 5700 | 5600 | 5453 | 5506 | 5494 |
| 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016[1] | ||
| 5486 | 5451 | 5588 | 5592 | 5453 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Етническият състав на населението към 2010 г. е: 71% руснаци, 15% украинци, 6% чукчи, 3% евени и 5% други.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в Билибино е субарктичен, граничещ с полярен, с много ниски температури целогодишно. Средната годишна температура тук е -13,9 °C, а средните годишни валежи са 198 mm.[7]
 Климатични данни за Билибино 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | −0,7 | 11 | −1 | 5,4 | 19 | 30 | 31,3 | 31,2 | 19 | 6 | 2,3 | 0,6 | |
| Средни максимални температури (°C) | −28,1 | −27,5 | −20,2 | −10,7 | 2,8 | 14,9 | 17,5 | 14,1 | 4,9 | −9,1 | −24,2 | −27,6 | |
| Средни температури (°C) | −31 | −31 | −26 | −17 | −2,5 | 9 | 11,5 | 8,5 | 0,5 | −12,5 | −26,5 | −29,5 | |
| Средни минимални температури (°C) | −34,1 | −35,4 | −32,4 | −24,8 | −7,5 | 4,2 | 6,6 | 3,3 | −3,1 | −16,3 | −29,7 | −32,9 | |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −55,4 | −54 | −52,5 | −43,4 | −31 | −6,8 | −6 | −9,2 | −17 | −39 | −54,5 | −55,2 | |
| Средни месечни валежи (mm) | 12 | 12 | 6 | 6 | 6 | 27 | 48 | 42 | 12 | 15 | 15 | 15 | |
| Източник: Meoweather[8] | |||||||||||||
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Производството на електроенергия от Билибинската АЕЦ е основният отрасъл тук. Тя е единствената АЕЦ в Далечния Изток на Русия. Има четири реактора, всеки с мощност от 12 MW.[9] Златното находище вече не се експлоатира. Произвеждат се хранителни продукти.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Районът на Билибино няма целогодишни пътища. Има черен път до летището в Кепервеем (40 km), черен път до речното пристанище в Черский (250 km), както и ледена магистрала до Певек.[10]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Зимна мъгла над Билибино, февруари 2012 г. -
Изглед към Билибино, април 2016 г. -
Изглед към АЕЦ Билибино, април 2016 г. -
Изглед към АЕЦ Билибино, неизвестна дата.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года.
- ↑ ((ru)) Общие сведения о районе – Муниципальное образование Билибинский муниципальный район
- ↑ ((ru)) Закон на Чукотския автономен окръг от 20 октомври 2010 г. № 88-ОЗ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 г.
- ↑ а б ((ru)) Всероссийская перепись населения 2010
- ↑ а б в г д е ж з и к ((ru)) Народная энциклопедия городов и регионов России «Мой Город» – Билибино
- ↑ ((en)) Climate: Bilibino
- ↑ ((en)) Bilibino weather history. Bilibino average weather by month. Weather history for Bilibino, Chukot, Russian Federation. Посетен на 31 май 2016 г.
- ↑ ((en)) Russia's Nuclear Fuel Cycle
- ↑ ((en)) Petit futé. Chukotka.
| ||||||||||||||||||||
