Битка при Кана (1018)
| Битка при Кана | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Период | 1018 |
| Място | Кана |
| Жертви и загуби | |
 | |
Втората битка при Кана (Cannae) се състои през октомври 1018 г. на брега на река Офанто между византийците под командването на катепана Василий Войоанис и южноиталийските въстаници с командир Мелис от Бари, които искат да изгонят византийците от Южна Италия.
Въстаниците са подкрепяни от лангобардските князе на Южна Италия и от папа Бенедикт VIII, който привлякъл и множество нормански наемни рицари с командир Райнулф Дренгот, които образуват голяма част от антивизантийската войска.
Въстаниците първо са с успехи от 1017 г. През есента на 1018 г. по-многобройната византийска войска ги побеждава напълно в кръвополитна битка и византийската власт още веднъж е стабилизирана за две десетилетия. Също и Салерно с княз Ваймар IV трябва временно да признае византийската власт. Взетите от въстаниците нормани, въпреки претърпените загуби, остават в страната, вземат други преселници и основават самостоятелно господство, което през следващите десетилетия изгонва всички политически конкуренти (византийци, лангобардски князе, араби) от Южна Италия.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Първата Битка при Кана на 2 август 216 пр.н.е.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Horst Enzensberger, Canne, Schlacht von. In: Lexikon des Mittelalters 2, 1999, Sp. 1436
- Norwich, John Julius. The Normans in the South 1016 – 1130.