Битка при Солун (995)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Солун.

Битката при Солун
Българо-византийски войни
Българската армия на Самуил разгромява византийските войски край Солун и убива дук Григорий.
Информация
Период995
МястоСолун, Византия
РезултатПобеда на България
Страни в конфликта
БългарияВизантия
Командири и лидери
СамуилАшот Таронит
Григорий Таронит
Жертви и загуби
МалкиТежки
Карта

Битката при Солун от 995 г. се състои близо до втория важен град във Византийската империя – Солун, между силете на България и Византия.

Причини за конфликта[редактиране | редактиране на кода]

След победата при Траянови врата и последвалата гражданска война във Византийската империя българският цар Самуил се възползва и започва нападения над ромейските крепости и градове на Балканите. През 995 г., след като овладява голяма част от Северните Балкани, той се насочва на юг.

Военни действия[редактиране | редактиране на кода]

Преди битката Самуил подготвя засада. Той нарежда на войниците си да изкопаят дълбоки ями, трапове и да поставят други капани, след което царят оставя по-голямата част от армията си настрана. Тогава Самуил напада града с малка група войници. Солунският дук Григорий Таронит изпраща войските си под командването на сина си Ашот Таронит, за да отблъсне българите. След кратко сражение Самуил започва да отстъпва, водейки византийците в капана, който предварително е приготвил. Обградените византийски войски са напълно разбити, а Ашот – пленен. Григорий веднага тръгва начело на останалата част от бойците си, за да спаси сина си, но той също е разбит и загива в битката.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
  • Ioannes Scylitzes. Historia.