Бончук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за войнското знаме. За други значения вижте Бончук (пояснение).

С бончуци начело на военния еничарски марш с музика – възстановка.

Бончукът (на кримскотатарски: buncuk) е войнско знаме под формата на конска опашка или опашка от як.[1] Служи като щандарт в периода XV – XVIII век. Същевременно е знак на властта.

В Източна Европа също се приема за символ на властта след монголското нашествие.[2][3][4] Европейският феномен е основно османски, но се разпростира в Жечпосполита, а и сред казаците в Казашкото хетманство.

Бончукът като правило е конска опашка, закрепена върху цилиндрична, лека и куха отвътре дървесина – под формата на пръчка. В горния ѝ край най-често се поставя метална топка, а понякога – полумесец. По-надолу се закрепва обикновена или сплетена на опашка плитка, боядисана в син, червен или черен цвят. На мястото на прикрепване, опашката се пристяга в специален възел с конска и камилска коса. Косата също е в различни цветове и понякога се получава много красив модел бончук, особено когато е украсен с ориенталски орнаменти.[5]

Османски бончук
Османски бончуци

В Османската империя, бончукът с четири конски опашки е на султана, а от началото на 16 век – на халифа на правоверните. До Сюлейман Великолепни този щандарт се носи от него, след което Селим II започва да не предвожда лично османската армия и за целта се учредява специална пълководческа длъжност – сераскер (на османски турски: سرعسكر; на турски: Serasker). Последният и най-известен такъв е Али паша Янински. С по три конски опашки са бончуците на дваматабейлербеи – на Румелия и Анатолия. С по две конски опашки са бончуците на двамата мирмирани на Румелия и Анатолия, съответно от Кюстендил и Ерзурум. Всички останали командващи еничарски или спахийски подразделения са с обичайния си бончук.[6]

Ян III Собиески, както и запорожките хетмани, също носят във военните си походи бончуци.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Исторически термини[неработеща препратка]
  2. В. В. Богуславский Е. И. Куксина Славянская энциклопедия. XVII век ISBN 5-85197-167-3
  3. „конский хвост, ниспадающий с наконечника, имеющего форму полумесяца; символ высшей власти; гетманский жезл“ (Гоголь) Этимологический русскоязычный словарь Фасмера
  4. „Она любила конный строй, И бранный звон литавр, и клики Пред бунчуком и булавой Малороссийского владыки…“ Пушкин «Полтава»
  5. Венделин Бьохайм. Энциклопедия оружия. Часть III. Военные атрибуты – Знамёна. Под ред. С. В. Еременко. СПб. АО „Санкт-Петербург оркестр“. 1995. стр. 370. ISBN 5-87685-029-2
  6. Сборник Кюстендил и Кюстендилско, София, изд. „ОФ“, 1973 г., 86 стр.
  7. Бунчук

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]