Бретонски език

Бретонски език
brezhoneg
	Бретонски език brezhoneg
/bʁeˈzõːnɛk/
Страна	Франция
Регион	Западна Европа
Говорещи	257 000 (1999 г.)
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Келтски; Островни келтски; Бритски; Бретонски;
Официално положение
Официален в	Бретан
Регулатор	Служба за бретонски език
Кодове
ISO 639-1	br
ISO 639-2	bre
ISO 639-3	bre
	; Регионално разпространение на бретонския език
	Уикипедия на Бретонски език
	Бретонски език в Общомедия

Бретонският език (самоназвание: Brezhoneg) е келтски език от бритската група, говорен от около 300 000 души (257 000 през 1999 г.) във Франция, главно в областта Бретан (Западна Франция).

История[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че бретонският език е близък до езика на галите, то той не е същият, който се е говорел в западната част на Галия по времето на Римската империя. Бретонският език е по-близък до келтските езици, говорени на територията на днешна Великобритания и Ирландия и се появява в континентална Европа след разпадането на Римската империя и преселването на келтски групи от острова.

Бретонският е основен език в областта Бретан до 12 век и е бил говорен както от населението, така и от благородниците. След 12 век обаче аристокрацията постепенно приема френския език и бретонският остава език на простолюдието.

След присъединяването на Бретан към Франция през 1532 г., бретонският се превръща в малцинствен език във Френското кралство. По това време кралският двор е отдавал малко значение на локалните езици и бретонският бил говорен свободно в областта. За разлика от периода на монархията, след Френската революция, френският език се налага като основен и това води до постепенно изчезване на бретонския език.

В началото на 20 век половината от населението на Бретан говори единствено бретонски език, като до 1950 г. броят намалява до 100 000 души. Днес бретонският език се говори и разбира от около 200 000 души.

Диалекти[редактиране | редактиране на кода]

В бретонския език няма ясно определени граници между различните диалекти, защото езикът е различен във всяко населено място. Лингвистите определят четири основни диалекта в зависимост най-вече от фонетичните различия, както и от промените в речника и малките морфологични разлики.

Основните диалекти са:

Керневски (Kerneveg, фр. Cornouaillais) – основен диалект, говори се от 41% от бретонците. Разпространен е в района на град Кемпер (Quimper).
Леонски (Leoneg, фр. Léonais) – известен още като диалект Bro Leon (Pays de Léon, Района на Леон) се използва в северната част на Финистер.
Трегерски (Tregerieg, фр. Trégorrois) – диалект от град Трегер (Landreger, Tréguier).
Гвенедски или Вански (Gwenedeg, фр. Vannetais) – диалект от района на град Ван (Gwened, Vannes), най-малко разпространеният диалект, но и с най-големи различия спрямо останалите.

Първите три диалекта имат общи характеристики и образуват т. нар. група KLT (съкращение от Kerne, Leon, Treger). Ванският се различава от останалите най-вече в произношението и мястото на тоничното ударение.

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Бретонският език споделя основните черти на келтските езици от т.нар. бритска група, включваща още и уелски (камбрийски) и корнуолски (корнски). Бретонски, уелски и корнуолски са още известни като P-келтски езици (към които са спадали и отмрелите галски и галатийски), за разлика от Q-келтски (включваща гойделските – ирландски, шотландски гелски, мански и отмрелия келтиберийски език).