Британска антарктическа територия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Британска антарктическа територия
British Antarctic Territory
Британски задморски територии
Знаме
      
Герб
Териториалните претенции на Великобритания в АнтарктикаТериториалните претенции на Великобритания в Антарктика
Страна Великобритания
Главна станцияРотера
Площ1 709 400 km²
Население0 души (2019)
0 души/km²
Интернет домейн.aq, .uk
Британска антарктическа територия в Общомедия

Британска антарктическа територия (на английски: British Antarctic Territory) е британска задморска територия и асоциирана територия на Европейския съюз[1], съставляваща британското искане върху част на Антарктика. Този иск, направен през 1908 г. и предхождащ другите териториални претенции в региона, се основава на откриването на територията от британския търговец Уилям Смит през 1819 (първото откритие на земя южно от 60° ю.ш.) и икономическото усвояване от британски ловци на тюлени през 19 век.

Британският суверенитет върху територията е признат освен от ЕС и от отделни страни като Норвегия, Австралия, Нова Зеландия и Франция които имат свои собствени териториални претенции незастъпващи се помежду си.

Британската антарктическа територия в значителна степен се припокрива географски с по-късните претенции на Чили (от 1940 г.) и Аржентина (от 1943 г.).

Територията включва в частност Южните Шетландски острови, където е разположена българската антарктическа база Св. Климент Охридски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]