Буново (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За другото българско село с име Буново вижте Буново (Софийска област).

Буново
Сградата на кметството в Буново
Сградата на кметството в Буново
Общи данни
Население43 души[1] (15 март 2024 г.)
2,11 души/km²
Землище20,437 km²
Надм. височина947 m
Пощ. код2539
Тел. код07934
МПС кодКН
ЕКАТТЕ07048
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Буново в Общомедия

Буново е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Буново се намира в планински район, по поречието на река Шегава. Заема обширна територия по южните склонове на хребета Риша, в Конявската планина.

Махали: Джонгевци, Бойовци, Атовци, Пенкьовци, Груйовци, Милкинци, Петковци, Болюбашинци, Горни и Долни Караджинци, Долни Чакъревци, Стоимировци, Милчаковци, Миладиновци, Горни Чакъревци, Стоилковци, Николовци, Стоичинци, Център (Пейовци, Тутковци, Кадии, Гьоревци, Цинцаревци)

Климат – умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ръждавица (1934 – 1958), община Коняво (1959 – 1992), община Кюстендил (от 1992). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008 2012
Население 425 589 850 893 876 856 736 374 220 128 23 12

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ (1927)

Няма данни кога точно е възникването на селището. Първоначално селото се казва Златица и се намира при махала Милкинци, но не съществува информация, кога то става с. Буново. В регистър от 1576 година се споменават имената на две села – Горне Бунува и Долне Бунува. През 1605 година се среща като Букува.

По време на Освобождението в Буново има 50 къщи на българи староседелци. През 1893 г. селото има 7754 декара землище (3845 декара ниви, 2714 декара гори, 838 декара ливади, 101 декара градини, 16 декара лозя и други.) и се отглеждат 1716 овце, 1226 кози, 327 говеда и 157 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.

Построени са училище (1883 и достроено през 1911), църква „Свети Георги“ (1927), учредена е кооперация „Риша“ (1942).

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Правда“, което през 1958 г. е обединено с ТКЗС с. Шишковци и ТКЗС с. Шипочано. От 1959 г. е в състава на Обединено ТКЗС с. Коняво, което по късно става АПК с. Коняво и съществува до 1992 г. През 1992 г. е образувана ЗК „Риша“, която е ликвидирана през 2005 г.

Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1949 – 1985 г. През 1974 г. е построена нова административна и кооперативна сграда, на мястото на училището.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Георги“ – построена 1927 г.
  • Останки на черкви: при махала Бойовци, при местността Цръквище срещу махала Стоилковци и при местността Св. Петка под махала Груйовци
  • Останки от малка крепост при местността Градище

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Буново принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметско наместничество.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 24 май: празник на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий
  • 15 август: общоселски събор с курбан за честване Успение на Пресвета Богородица.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Милошов, Йордан Райков (2009). Село Буново – моят роден край – история и родословия, Кюстендил, 2009, изд. Кюстендилски имоти ООД

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 77.