Бухалка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жонгльор в Лайпциг, 1952 г.

Бухалката е реквизит, използван от жонгльорите.

Бухалките са едни от петте основни спортни уреда, използвани в художествената гимнастика и един от трите най-популярни реквизита, използвани от жонгльорите (другите са топки и пръстени).

Типичната бухалка е с дължина от 50 см и тегло между 200 и 300 грама. Тя е тънка в края на дръжката и има балансен център, разположен по-близо до срещуположния край, който е и по-широк.

Формата на бухалката за жонглиране е подобна на тази на кеглата използвана при боулинг. Съвременните жонглиращи бухалки обаче се различават от тях по материалите, от които са изработени, по начина, по който са конструирани, както и по теглото си, което означава че не са взаимозаменяеми.[1]

Материали[редактиране | редактиране на кода]

Основните материали от които се изработват бухалките са дърво и пластмаса, като е възможна изработката да бъде монолитна или многокомпонентна от няколко части.

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Световният рекорд за жонглиране едновременно с най-много бухалки и за най-продължително време, като всяка бухалка е хвърлена и уловена поне два пъти, без да падне, е осем бухалки за 16 хващания, постигнат от Антъни Гато през 2006 г. и Вили Коломбаони през 2015 г. Рекордът за най-много бухалки, хвърлени и уловени само веднъж, е девет, постигнат от Ейвинд Драгшо през 2016 г. (11 хващания).[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dancey, Charlie. Compendium of Club Juggling. Bath, Butterfingers, 1995. ISBN 1898591148. OCLC 34676503. p. 99 – 102. (на английски)
  2. Juggling Records // Juggling Information Service. Посетен на 2017-06-30.