Българска лична карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българска лична карта
Лицева страна
Задна страна
Издаден България
Валиден в ЕС и останалата част от Европа (с изключение на Беларус, Русия, Украйна и Великобритания)
 Грузия
Франция Френски отвъдморски територии
 Монсерат (до 14 дни)
 Турция
Тип на документадокумент за самоличност
Валидност4 години (възраст 14 – 17 г.)
10 години (възраст 18 – 57 г.)
безсрочен (над 58 г. възраст)
Българска лична карта в Общомедия

Личната карта (срещана и като идентификационна карта, буквален превод от identity card и пр.) за български граждани се издава от Министерството на вътрешните работи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Българска небиометрична лична карта

Новите български лични карти са въведени през 1999 година. Те следват общия модел в ЕС и са с цел да заменят стария, съветски стил „вътрешни паспорти“, известни още като „зелен паспорт“. От 1 януари 2007 г., българската лична карта може да се използва за пътуване в рамките на Европейския съюз. От 29 март 2010 година[1] са въведени нови български лични карти.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Българската лична карта има размери близки до тези на кредитна карта и е пластмасова с правоъгълна форма. За лица от 14 до 18-годишна възраст валидността е 4 години; за лица от 18 до 58-годишна възраст – 10 години. На лица, навършили 58 години, се издават безсрочни лични карти.

На българската лична карта са изписани:

Фалшиви български лични карти[редактиране | редактиране на кода]

Според технологичния блог Questona в тъмната мрежа се предлагат фалшиви български лични карти на цени от около 130 евро. Автентичността на публикуваните там обяви е трудно да се установи.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]