Български орел
| „Български орел“ „Бѫлгарскый орелъ“ | |
 главите на трите броя на вестника, 20 април, 20 септември 1846, 1 януари 1847 | |
| Информация | |
|---|---|
| Начало | 20 април 1846 г. |
| Край | 1 януари 1847 г. |
| Главен редактор | Иван Богоров |
| Език | български |
| Тираж | 500 |
| Свързани вестници | „Цариградски вестник“ |
| Български орел в Общомедия | |
„Български орел“ (оригинално име "Бѫлгарскый орелъ") е първият български информационен и общообразователен вестник[1][2].
Излиза в Лайпциг в 3 броя на следните дати: на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид и формат говорят за това, че е вестник[3]. Езикът на вестника е близък до говоримия през Възраждането народен език[4].
Броеве[редактиране | редактиране на кода]
Иван Богоров замисля вестника като двуседмичник, но от него излизат общо само 3 броя с разни заглавия и тираж 500 бр.
Първи брой на вестника излиза на 20 април 1846 година със заглавието „Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Печатан е в печатницата на Брайткопф и Хертел.[4] Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът ѝ агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“.
| ||||||||
Втори брой излиза на 20 септември 1846 година под заглавието „Български народен известник“. Печатан е в печатницата на Фр. Рюкман.[4]
| ||||||||
Третият брой излиза на 1 януари 1847 година също от печатницата на Рюкман и е озаглавен отново „Българският орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.
След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след две години започва издаването на „Цариградски вестник“, който става най-дълго издаваният през Възраждането – цели 13 години.
| ||||||||
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996 – стр. 121-122, 312
- ред. Стойко Божков, История на българската литература: Литература на Възраждането, Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 – стр. 18, 107, 188
- Георги Боршуков, История на българската журналистика: 1844-1877, 1878-1885, Наука и изкуство, 1976 – стр. 49, 61-62
- Г. Боршуков, Журналистиката на Г. С. Раковски, сп. Romanistische Arbeiten, Volume 57, ред. Carl Voretzsch, стр. 199 (210, 215)
- Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 – стр. 83, 85-86
- Иван Андреев Богоров, И се започна с „Български орел“, изд. Български писател, 1983, стр. 48
- Bulgarian historical review. Revue bulgare d'histoire, Volumes 4-5, House of the Bulgarian Academy of Sciences, 1977
- Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. „Български орел“), сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10
